Слово на кмета на Асеновград доктор Христо Грудев по повод Празника на града :

Уважаеми съграждани, скъпи гости,

С особено вълнение стоя днес пред Вас, защото Ви виждам, защото сме заедно.

Измина една тежка и много трудна година, в която всеки един от нас беше изправен пред жестоките изпитания на времето.

Година, в която страшната болест ни отне близки и приятели. Отне ни безгрижните срещи и човешките усмивки.

Скрихме се зад маските, за да предпазим другите. Не виждахме близките, за да покажем, че ги обичаме.

Трябваше да се ограничим в срещите, за да оцелеят хората. Забравихме смеха, прегръдките, сърдечните поздрави.

Решихме търпеливо да изчакаме и да преглътнем ужаса от загубите. Тревожното мълчание сякаш стана наше обичайно състояние.

Приехме случващото се като изпитание. Болестта беше нашият житейски урок, даден ни от съдбата, за да се вгледаме  в себе си, да забавим забързаните дни и да оценим момента на чудото живот.

Може би, имахме нужда точно от това – да осмислим ценностите си, да пренаредим приоритетите си и да се вгледаме в семействата си.

Бяхме загубили смисъла да благодарим, да показваме уважение и да общуваме. Бяхме приели срещите, разговорите, близките си като даденост, която изначално притежаваме.

Но изпитанието, което дойде, ни припомни, че трябва да ценим лекарите, да уважаваме учителите, да обичаме хората.

В най-хубавия подарък се превърнаха прегръдката с приятел и подадената ръка от любим човек.

Сякаш болестта ни накара да се вгледаме в минутата, в детайлите и в истинските стойности. Забелязахме душата и загърбихме материалното.

Всеки от нас се опитваше да спаси и да запази близките си, да възпита децата си и да съхрани ценностите.

Преглътнахме материалните загуби, ръкопляскахме на лекарите и подкрепяхме учителите. Молихме се на Бога и пожелавахме „здраве“, но от сърце, защото осъзнахме стойността му едва когато го загубихме.

Днес сме различни – малко по-смирени, но и по-мъдри. И най-важното е, че сме заедно, че сме тук.

А има ли нещо по-хубаво от споделеното щастие, от усмивката на ближния, от топлата длан на приятеля? 

Днес е нашият ден, празникът на нашия град. Всички ние бяхме заедно и в бедата, но и сега, в радостта на празника, вярващи в доброто и търсещи щастието, даващи любов и чакащи топлина.

И сякаш възкръсваме за новото начало. Вярваме, че страхът отмина, че светлината победи, за да погледнем отново с надежда към спокойното утре.

Асеновград е богоизбрано място – и с хората, и с природата. Всички ние сме обединени от идеята за святото минало на нашите предци, от гордостта на красивата Асенова крепост, от неповторимия хлад на чудния вечерник.

Знаем, че живеем в райското кътче на земята, която е наследила силата на древните българи и мъдростта на историята. Учим се, променяме се, пътуваме по света, но винаги се завръщаме към това свещено място, което кара хилядите ни сърца да бият в едно.

Градът ни е пример за етническа и религиозна толерантност, за единност и споделеност, защото знаем, че нещото, което е по-силно от всяко разделение, е човечността.

Последната една година ни показа, че само обединени можем да победим. Доказа ни, че силата ни е в заедността и общата кауза. И победихме. Защото мъдростта не допуска разединението, а осъзнато ни показва, че пътят напред е възможен само когато е общ.

Щастлив съм, че сме заедно, че нашите единни стъпки ще бъдат следите, по които ще вървят и нашите деца, защото няма по-голямо щастие от това, да покажем на бъдещето, че пътят нагоре, към Асеновата крепост, е пътят към историята и споделеността.

Идното поколение трябва да види и добрия пример, достойния избор. А това сме всички ние, които сме тук, от които зависи да запазим духа на Асеновград – онзи дух, който ни кара да тръгваме от подножието на реката към върха.

Всеки ден, неуморно, заедно да го изкачваме, да стъпваме на историческите камъни и да гледаме отгоре сиянието на Божествения град.

Почувствали гордостта и окрилени от гледката, отново се завръщаме към обичайното долу, но знаем, че утре отново ще тръгнем нагоре по пътя към историята.

И градът ни е жив, защото има стъпки, защото има връх, към който се стремим – заедно, за да бъде изкачването леко.

Благодаря ви, че духът на Асеновград е жив, че стъпките не стихват!

Да бъдем!

Честит празник, Асеновград!