Икономически не е целесъобразно да се инвестира в модернизация на централите в комплекса "Марица изток" /МИ/, са изчислили от сдружението Български атомен форум /Булатом/ в позиция, изпратена и до БТА. От Булатом допълват, че крайните цени на електроенергията, произведената от блоковете в комплекса МИ, било то с въглища, както е сега, или с газ след осъществяване на евентуална модернизация, са почти еднакви и са около 2 пъти по-високи от цените на електрическата енергията на борсата в момента.

Общата възможна цена на електроенергията от централите на комплекса МИ след направена модернизация при използване на газ и цени на газа и емисиите е около 110 евро/МВтч, при
положение че средната цена на борсата в момента е около 55 евро/МВтч, посочват от Булатом.

За изграждане на напълно нови мощности от порядъка на 2000-2500 МВт на мястото на сегашните в МИ, които могат да достигнат КПД от 64 на сто, са необходими около 10 години и финансов ресурс от 2-2,5 милиарда евро. Към това се добавя екологичното изискване, че такива големи горивни уредби, работещи на газ, могат да работят до 2050 г. Следва да се има предвид и още един неизяснен въпрос - в момента МИ 1 и 3 са частни съоръжения и не е ясно кой ще покрие разходите за тяхната модернизация - те или НЕК, респективно българската държава. Това следва да се изясни от условията на подписаните договори между НЕК и тези централи, действащи в момента.

Допълнителните инвестиции, необходими за завършване на проекта АЕЦ "Белене" са около 8-9,5 милиарда евро, добавят още от Булатом. При изграждането на тази централа, без значение кой е инвеститорът - българската държава или частен, структурата на необходимия капитал трябва да бъде 30 процента собствен и 70 на сто привлечен капитал. Вторият следва да се осигури чрез кредит - с период за връщане от 25 години и гратисен период от 8 години. Това е периодът, необходим за изграждане на блокове и въвеждането им в търговска експлоатация. Тази реалност се допълва от вече похарчените средства от българската държава за този проект, които са в размер на 1,5 милиарда евро (тези средства могат да бъдат представени като собствен капитал на българската държава, ако тя реши да участва в проекта) и таванната цена, определена от правителството в обявената процедура от 10,5 милиарда евро.

При пълно натоварване двата блока в АЕЦ "Белене" ще могат да произвеждат годишно около 16 милиона МВтч ел. енергия. Защитната цена на проекта е 60 евро на МВтч, т.е. финансовият приход към централата на годишна база ще бъде около 960 милиона евро.

Финансовият модел допуска (както е практиката в момента), че експлоатационните разходи възлизат на около 350 милиона евро годишно (експлоатация, ремонти, ново гориво, отработено гориво, фондове за извеждане от експлоатация и др.). При тези разходи, за поддръжка и експлоатация на бъдещия собственик ще му остават около 610 милиона евро годишно за връщане на взетите заеми и възстановяване на използвания собствен капитал, което при тези цифри може да стане за 14-15 години.

При по-висока борсова цена на ел. енергията този срок може да бъде по-кратък. В същото време знаем, че срокът на експлоатация на тези съоръжения е 60 години.

В момента борсовата цена на електроенергията е 55 евро за МВтч, а през 2028-29 година тази цена се очаква да бъде над 60 евро на МВтч, т.е. централата спокойно ще може да работи на борсовия пазар.

Производство и използване на водород - вариант за бъдещото развитие на енергетиката - целта е една - намаляване на емисиите въглероден диоксид. Актуални данни: 750 гр. водород може да замени 8 литра бензин, използвани от съвременните автомобили. Проблемът е, че в момента не е ясно каква ще бъде цената на водорода, както и начините за неговото съхранение.

Начините за получаване на водород сега са:

• чрез електролиза, т.е. използване на ел. енергия, която някой трябва да произведе, и съответно цената на крайния продукт ще зависи от цената на произведената за целта ел. енергия и цената за производство на водорода;
• страничен продукт при преработката на природен газ - цената на така получения водород е ниска, но полученият при това производство водород отделя въглероден диоксид, който следва да се утилизира, а това също струва пари.

Човечеството има шанс да намали емисиите от транспорта, енергетиката и индустрията. Затова е необходимо всички държави в света да се включат в осъществяването на този гигантски преход, изтъкват от Булатом.