Природни бедствия и климатични промени: Изграждане на устойчивост чрез адаптация - интервю на управляващия директор Кристалина Георгиева с Хаслинда Амин от Блумбърг

Кой, според Вас, е най-големият риск за държавите, намиращи се на малки острови и държавите с ниски доходи в борбата им едновременно срещу климатичните промени и пандемията?

Тези икономики бяха много уязвими още преди началото на пандемията и климатичната криза. Те имат ограничени фискални възможности, много от тях имат висока задлъжнялост и са поразени от множество шокове. В света, в който живеем, шоковете са често срещано явление. Те засягат всички нас. Но тази група държави е засегната най-много. Най-голямото ми притеснение е дали светът ще признае отговорността на всички нас да подкрепим тези страни и ще създаде ли среда, в която те да се развиват успешно. Те разбира се трябва също да направят това, което се изисква от тях, но поради величината на сътресенията, малките държави се нуждаят от солидарността на останалата част от света. Те трябва да могат да разчитат на нас.

Вие често говорите за осигуряването на буфер, нека да говорим за държавите, които получават специални права на тираж. Колко ви притеснява това, че те може да похарчат средствата, а в крайна сметка да не могат да върнат взетите на заем резерви?

Нека да започна с главната цел на издаването на специалните права на тираж (СПТ), т.е. да се подсилят резервите на всички наши членове. Това е най-голямото в историята на МВФ разпределение на СПТ, 650 милиарда долара. Вероятно си спомняте, че разпределените средства след последната глобална финансова криза бяха 250 милиарда долара. Това е най-голямата рецесия, която сме преживявали и, именно по тази основателна причина, осигуряваме най-съществено увеличение на резервите. Така че, в средата на август тези държави ще получат така необходимата глътка свеж въздух, като се възползват от разпределението на специалните права на тираж.

Ние обаче осъзнаваме, че има още какво да се направи, разчитайки че държавите, които получат специалните права на тираж, но не се нуждаят от средствата за попълване на резервите си, ще дадат на заем част от тези средства на държавите, които имат нужда от тази финансова помощ. Нашата цел е да създадем много изгоден поток от средства чрез даване на заем на СПТ. И, разбира се, предстои да се уточнят подробностите, но ние търсим начин да дадем възможност на тези държави да се възползват от много ниски лихви - настоящият лихвен процент на СПТ е пет базисни пункта, и да направим така, че да можем да договорим падежи, които са по-подходящи за нуждите на тези страни. С други думи, да им се даде възможност да се възползват от тези ресурси, за да стимулират растежа, който да спомогне за попълване на техните финанси и възстановяване на тяхната финансова устойчивост.

Говорите също и за фонд за гъвкавост и устойчивост. Докъде сте стигнали с това начинание? Моля, разкажете ни малко по-подробно за него.

Важният сигнал, който Г7 даде през този уикенд, че насърчава МВФ да работи за осъществяването на целта за даване на заеми от СПТ на стойност 100 милиарда долара от държави, които ги имат, но не се нуждаят от тях, на такива, които ги нямат, но имат нужда от тях, означава, че сме на прав път за използването на СПТ за даване на заеми по начини, които са извън първоначалното споразумение, т.е. да се увеличи даването на заеми с по-благоприятни условия на държави с ниски приходи. Категорията на държавите, които обсъждаме да включим в тази инициатива, е условно наричана в МВФ Фонд за гъвкавост и устойчивост. Но тези страни, които със сигурност ще попаднат в тази категория са държавите с ниски и средни доходи и особено тези, които са силно уязвими към климатични шокове. Малки икономики, островни икономики като Барбадос, която току що участва заедно с нас в панелна дискусия.

Какъв е напредъкът в това начинание ще знам по-точно, след като проведем задълбочени дискусии с нашите страни-членки. Но сигналът е много ясен. МВФ ще разполага с ресурс, който помага на страните с ниски и средни доходи и, най-вече, групата на държаните с ниски доходи, които вече получават концесионно финансиране. И не е изненадващо, че двете теми, които се очертават като много високо приоритетни са: рисковете за здравето, очевидно, тъй като в настоящия момент ни е известно какво представлява опасността от пандемия; и климатичните рискове и, че трябва да се фокусираме върху държави, които са силно уязвими към тези опасности и че ние можем да им помогнем да изградят трайна устойчивост.

Говорихте, че в центъра на вниманието на Г7 е бил климатът. Но независимо от това Г7 не определи конкретни мерки за ограничаване на глобалното затопляне, няма дата за спиране на изгарянето на въглища. Според вас доколко успешна беше срещата?

Очевидно има напредък в позицията на Г7 по отношение на климата, като този напредък е по три показателя. Първо, признаването че целта за въглеродна неутралност от средата на века трябва да бъде подкрепена от много активни инвестиции в новата икономика на климата през настоящото десетилетие. И страните от Г7 си поставиха по-амбициозни цели за 2030 година. Силно приветствам това решение. Надявам се и други да го последват.

Второ, те се ангажираха да подкрепят инвестициите в зелена инфраструктура и да създадат условия за ускоряването на процеса.

И трето, особено ме радват конкретните мерки по отношение на въглеродно-интензивните отрасли: енергетика, транспорт, както и някои от отраслите, които трудно се декарбонизират като производството на стомана и алуминий. Всичко това е много положително.

Но очевидно имаме нужда от повече.

Нуждаем се от повече конкретност на ангажиментите за това как ще помогнем на развиващите се страни да поемат завой към новата икономика на климата. Нуждаем се и от повече политики, за да ускорим прехода. И все още ни липсва категоричността на сигнала, че цената на въглерода ще бъда определена било то чрез данъци, чрез мерки в областта на търговията или еквивалентни регулаторни мерки, с траектория, която гарантира постигането на Парижкото споразумение. Към момента има още какво да се направи в това отношение. Все още не сме достигнали целта. И трябва да добавя, че МВФ предлага международна минимална цена на въглерода за големите емитери. Трябва да намерим начин за поставяне на по-амбициозни цели на този фронт.