Сред жертвите на Испанската гражданска война е драгойновецът д-р Симеон Грозев. Стефан Узунов – любител краевед, опитал се да събере на едно място всичко, което е известно за Доктора, казва: „Животът и делото на д-р Симеон Грозев е един безпримерен подвиг“.
Живял е едва 28 години – Ботева възраст. За по-възрастните жители на Първомай името му е познато най-вече като старото име на местната болница.
А кой е той? Симеон Грозев е роден на 4 септември 1909 година в село Драгойново. Произхожда от средно заможно семейство, което се е занимавало със земеделие. От малък е помагал на полето. Баща му е бил инвалид от Първата световна война.
За ученическите му години се знае, че е бил любознателен и буден, възпитаван от учителя си Петър Орловски – който днес е патрон на Драгойновското читалище.
Завършва гимназия с отличие. Като ученик в Борисовград се запознава със социалистическата идея и се оформя като идеалист. Запознава се с Петър Паунов – който е женен за дъщерята на Паун Везирев. До последните дни на Симеон Грозев „Бати Петър“ остава единственият посветен в участието му в Испанските интербригади. Заради политическите му възгледи Симеон Грозев е изключен от училище в V (последен, гимназиален) клас. Завършва образованието си в Асеновград през 1929 година. След това е решено и тръгва за Чехия. Там според него е „голямата наука“.
Като студент си спечелва прозвището Консула– винаги е готов да подаде ръка и да помогне на сънародник. През 1932 година си идва за ваканция в родното Драгойново. И болни, и пострадали получават помощта му и той вече е Доктора. Междувременно продължава да разпространява своите политически възгледи, затова и жертвата му в испанската война се приема като естествен ход под диктовката на неговата философия. След ваканцията Симон Грозев заминава за Париж. Там продължава образованието си.
През 30-те години Испания е в опасност. Фашистките генерали срещу правителството на Народния фронт. В началото на 1936 година Народният фронт обединява работници, селяни, дребна и средна градска буржоазия, напредничава интелигенция, организирана в комунистическа, социалистическа и няколко републикански партии, с участието на анархисти и професионалните работнически съюзи. Фронтът спечелва изборите, но Фашистка Германия и Италия изпращат метежници. Към Испания, за да защитят Републиката, тръгват доброволци от цял свят. Хора идеалисти, с висок дух, но без опит във военните действия. Сред първите са политическите емигранти от съседна Франция.
През август 1936 година от Монпелие, за участие в боевете заминава българинът, студентът-медик, драгойновецът Симеон Грозев. Той съзнава обречеността, но е уверен, че в тия съдбоносни дни изстрадалият испански народ има нужда от него. Преди да тръгне пише в писмо до Петър Паунов: „Не мога да се върна в родината когато другите отиват (в Испания). Моето място е там – сред борещия се Испански народ.“
На остров Майорка в Средиземно море, в упорита и кървава отбрана, като редови боец от Републиканската армия, Симеон взема участие в потушаването на бунта на генералите. Силите са неравни, метежниците завземат острова. Тогава част от доброволците в това число и Симеон Грозев, се лутат известно време в открито море. Накрая достигат до Каталуния. Симеон се връща в Монпелие, подготвя се, взима всичките си изпити във университета и вече с диплома за лекар се завръща на фронта за воюваща Испания.
Хиляди доброволци от 54 страни се включват на страната на антифашистите. Създава се Санитарна служба. За лекар на XV батальон е назначен Симеон Грозев. В батальона има българска рота и интербригадисти от още 9 държави. Д-р Симеон Грозев участва в няколко кървави схватки. „Това е войната-казва той – шепа сме, но какви? Доброволци! Насреща батальон и повече, ако рекат могат да ни пометат, но не знаят колко сме, какви сме, страх ги е от нашия огън“
Войната взима стотици жертви. От 800 войни, в XV батальон остават 150.
Юли 1937. Боевете са за центъра на Мадрид. Нужно е настъпление, а интербригадистите са изморени, жертвите са много. В болницата е като на фронта – денонощно се води битка за живота на всеки ранен. Д-р Симеон Грозев е назначен за началник на фронтовата евакуационна медицинска група. 19 юли 1937 година. Франкиската авиация продължава масирано да бомбардира всякакви обекти. Денят е като всеки друг – падащи бомби, сътресения от избухвания, облаци прах, градушка от падащи камъни, от снаряди, мини и куршуми.
В този огнен ад лекарите продължават да оперират. На медицинския пункт на XV батальон са 11 лекари и сестри и сред тях началникът – д-р Грозев. Току-що е започнала поредната спешна операция. В този миг авиобомба от фашистки самолет помита всичко. Като мълния по целия фронт се понася вестта за гибелта на русокосия българин, прекрасния другар, способния лекар – д-р Симеон Грозев.
Така завършва земният път на един идеалист, човек безнадеждно вярващ, че можем да живеем свободно по правилата на равенството, всеотдаен в борбата срещу фашизма.
За увековечаване паметта на д-р Симеон Грозев още по време на войната на негово име е наречена Подвижната санитарна школа на републиканска Испания. Във Франция, пред медицинския факултет в град Монпелие, върху мраморна плоча е изписано и неговото име до загиналите студенти в борбата срещу фашизма. Заедно с имената на редица други герои, неговото име стои на паметника на загиналите във войните от село Драгойново. Родната му къща все още е обозначена с паметна плоча, но е продадена и не се знае новите собственици дали ще оставят този паметен знак.
Разказът за живота на д-р Симеон Грозев почива на информацията, събрана от Стефан Узунов. В книгата му „Интербигадистът“ е публикувана част от кореспонденцията на Доктора, както и съдържанието на писмото, с което родителите му са били уведомени за неговата гибел.
