Празникът на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник и се свързва с народната почит култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.
Жените на Маринден спазвали редица забрани - те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън. Той се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали през деня в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.
Според старо поверие св. Марина имала лечителски способности.
Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.
На Маринден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии.
Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.
Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Възпитана от баща си в идолопоклонство.
Получила светото кръщение тайно, пръв нейн гонител станал самият й баща. Едва 16-годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Окована насред огромна каца пълна с вода, горещите й молитви към Бог счупили, веригите, а мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Заради своята непокорност Марина била осъдена на смърт.
В народния календар денят на св. Марина е известен като МАРИНДЕ.
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Народът ги наричал „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
17 юли - честит имен ден на Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо.
