Обикновено палеонтолозите се натъкват на откъслечни моменти във времето, при които условията са били подходящи и са превърнали някои растения или животни във вкаменелости. Сега обаче изследователи откриха цяло едно място, което пази информация за развитието на живота за период от 120 млн. години. Нещо повече – то включва палеозойската ера, която е особено важна, но слабо изучена. Единственият проблем е, че това безценно за палеонтологията богатство се намира на едно от най-недостъпните места на планетата.

Science Advances съобщава, че на бреговете на река Пийл, която на север се влива в делтата на Макензи и впоследствие – в Северния ледовит океан, учени са се натъкнали на скали, които са запазили данни за живота на океанското дъно за период от 120 млн. години (т.е. преди 490-370 млн. години).

„Нечувано е да разполагаме с толкова голяма част от земната история на едно-единствено място", казва д-р Ерик Сперлинг от Станфордския университет за IFLScience. "Не знам да съществува друго място, на което можеш да изучиш толкова дълъг период от земната история, където на практика няма никакви промени в неща като водната дълбочина или типа на коритото."

Дори когато условията благоприятстват образуването на вкаменелости, геоложките процеси често разрушават образуванията и ни остават единствено фрагменти.

Река Пийл пази данни от началото на горния Камбрий – период, в който кислородът е бил твърде оскъден, за да могат да съществуват особено много животни – чак до средния девонски период, когато рибите са превзели моретата. Включени са и целите ери ордовик и силурския период (с малки прекъсвания). По-нататъшните проучвания на региона ще ни разкрият повече информация за древните видове, живеещи в тези морета, които по онова време не са се намирали в непосредствена близост до Арктическия кръг.

Запазените вкаменелости из река Пийл могат да ни помогнат да изчислим по-прецизно и периодите на други залежи и съответно – да ни позволи да си изградим една по-детайлна картина на за тях.