Петдесет години след производството на първия "Москвич" в Ловеч очакват и първия електромобил. На терени на известния с производството на руските автомобили завод "Балкан" стъпва германска компания, която планува да продължи традиция, започнала още през 60-те години на миналия век. Малцина си спомнят, че в ловешкото предприятие са сглобявани италианските автомобили "Фиат", а историята на завода е тръгнала от Държавен самолетен комбинат.

За продължаване на традициите в автомобилостроенето в Ловеч се заговори отново този месец, когато служебният министър на икономиката Кирил Петков подписа меморандум с германската компания Next.e.GO за изграждане на електромобили у нас. Той ще бъде разположен на терени на завод "Балкан" в Ловеч. Така градът на люляците се очаква отново да стане център на автомобилостроенето и да бъде продължена една традиция, разказа за БТА Ганчо Ганев, завеждащ отдел "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей в Ловеч.

По думите му, завод "Балкан" е може би единствената фирма в България, която започва своето съществуване в рамките на Царство България, продължава своето развитие в Народна република България и след демократичните промени, които настъпват в нашата страна.

Историята на завод "Балкан" започва като самолетна фабрика

Историческите факти сочат, че през 1939 г. с указ на Цар Борис III започва проектиране на фабрика за самолети. "В началото на съществуването на фабриката са се ремонтирали първо самолети, в периода на Втората световна война. След това е имало и производство на самолети, като първите конструкции, разработвани тук, са били на български конструктори, каза за БТА Дарина Тодорова, изпълнителен директор на "Балканвело" АД, едно от днешните дружества на завод "Балкан".

Ганчо Ганев добави, че самият завод е построен от полски инженери и първите самолети, които се строят в единствената в България Държавна самолетна фабрика, са "ДАР-9". В нея се правят и "AVIA-135", които според някои изследователи са имали участие в бойни действия.

"Самолетната фабрика се възражда, когато започва производството на самолет "ЛАЗ-7" - изключително добър самолет за времето си. Благодарение на неговите технически качества с такива машини е въоръжена българската армия. Тъй като този самолет има проблем с мотора, се заменя с "ЛАЗ-7 М" или "ЗАК-1", не само нов прототип, но и изцяло нов самолет", посочи уредникът на музея.
Самолетопроизводството е продължило от 1941 г. до 1954 г. Следва периодът, в който се развива социалистическото общество и до 1960 г. са се произвеждали основно селскостопански машини като сенокосачки, агрегати за доене на мляко и т.н.

По думите на Ганев, тъй като България в рамките на Варшавския договор решава да си прекрати самолетопроизводството, нуждите на завода и техниците в него са се насочили към производството на леки автомобили.

Първият лек автомобил "Балкан" е ръчно изработен прототип

Първият лек автомобил "Балкан" е ръчно изработен прототип, направен през 1960 г. Той остава само на хартия и не се стига до производство. За да се използват техническите кадри, започват да се правят двуколесни моторни превозни средства, което е една от разпознаваемите марки на самия завод. "След това започва трансформация към индустриализация, като първите велосипеди и мотопеди са произведени през 1957 г. Някои от тях все още представляват интерес за фенклубовете, някои от тях са все още в движение, обясни Тодорова.

Музейният специалист добави, че освен 250-кубикови мотори, в завода се произвеждат и 70 и 50-кубикови мотори. "В нашия музей се пази един такъв експонат движима културна ценност - мотоциклет, 50 кубика, който може би е единственият експонат в България. Други двуколесни превозни средства са велосипедите. Нашият музей също пази три броя - мъжки, дамски и детски", каза още Ганев.

Най-голямата гордост на завода е сгобяването на автомобили "Фиат"

"Производството на автомобили в град Ловеч започва след подписване на договор с италианския производител "Фиат" на 3 март 1967 г. Вкарват една много съвременна техника в този завод. Интересното е, че първите модели, които идват в България, са два вида - "Фиат 124" берлина и "Фиат 850". Те са с дискови спирачки, не с барабанни, което за времето е било нещо много напредничаво. Качеството на тези автомобили е изключително", заяви Ганев. По думите му, първите 18 броя коли пристигат в завод "Балкан" на 10 май 1967 г. Скоро след усвояване на монтажа е взето решение да бъде избрано българско име на сглобяваните в Ловеч италиански автомобили. Те неофициално са наречени "Пирин", въпреки че фирмените надписи върху каросерията остават непроменени.

През 1971 г. обаче изтича петгодишния договор с "Фиат", който впоследствие не е подновен. Последният сглобен автомобил по това споразумение е "Фиат 850", който напуска монтажната линия на завода в Ловеч през септември 1971 г. През периода 1967-1971 г. у нас са сглобени общо 758 броя "Пирин-Фиат". Триста броя от тях са "Фиат 124" берлина и "Фиат 124" комби.

Заводът в Ловеч се ориентира предимно към производството на "Москвич"

След като монтажът на италиански автомобили бил прекратен, по указание на Съвета за икономическа взаимопомощ, заводът в Ловеч се ориентира предимно към производството на "Москвич".

Сглобяването на тези автомобили у нас започва, след като през есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966-1970 г. Според нея, до края на 1968 г. завод "Балкан" трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 леки автомобила "Москвич" 408 годишно.

Италианските машини произвеждат съветски автомобили

"В музея се съхранява много интересна снимка - производството на "Фиат 124" и след няколко години на абсолютно същото място, на същата поточна линия се появява москвичът. Така италианските машини произвеждат вече съветски автомобили. Нуждите на завода са едни и същи, но вече произвежданите автомобили са малко по-ниско качество и като характеристики и мощност на двигателя и купе. Хубавото на Москвича е, че е по-евтин, но и по-здрав. Той има много модели, като завършва през 1991 г., защото в Москва автомобилният комбинат прекратява своето съществуване и няма кой да изпраща части, които да се сгобяват тук", разказа Ганчо Ганев.

По думите му, първоначално монтажният капацитет на завода е бил сравнително скромен. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, но през 1968 г. са заложени 2500, като годишният ръст на производство прогресивно нараства и до 1972 г. достига 8000 броя. Това количество е определено от доставчика и е под възможностите на завода. По това време вече активно се разисква въпроса за евентуално производство на различни детайли "Москвич" в Ловеч, но до осъществяването на тази идея така и не се стига, допълни музейният специалист.

След 1974 г. количеството внасяни от СССР комплекти за "Москвич" е фиксирано на 15 000 броя годишно, което остава в сила до края на 80-те години. След 1976 г. е усвоен монтажа на новата рестилизирана серия "Москвич" 2138/2140 с двигатели от 1360/1500 куб. см., която наследява 408 и 412. В периода 1988-1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта "Москвич" 2141, след което договорът е окончателно преустановен.

Заводът е бил социална структура - с детска градина и столова

"Този завод не е бил само структура за машини и производство на техника, а и социална структура. Имало е детска градина, столова и т.н. Целият комплекс "Здравец" е построен единствено и само за работниците в предприятието. Той е давал не само хляб и препитание на работниците, но и чувство за сигурност и гордост, че работят в завод "Балкан", посочи Ганев.

Днес производството продължава

Заводът се състои от две дружества "Балканвело" АД и "Балкан" АД. Ивайло Стоянов, изпълнителен директор на "Балкан" АД, разказа, че през 70-те години заводът специализира в производството на карни части и агрегати, а от 2000 г. се произвеждат и мотокари, електрокари. В момента дружеството продължава традицията и произвежда хидродинамични предаватели, двигателни мостове и управляеми мостове за вграждане в електро и мотокари, както и широка гама резервни карни части.

"Специализирани сме в механообработката на различни видове стомани, сплави, цветни метали, отливки от алуминий, чугун. "Балкан" произвежда и голямо разнообразие от метални изделия, работили сме и за военно производство. На територията на завода е разположена и дъщерната фирма на дружеството "Балканвело". Тя е специализирана в производството на велосипеди и резервни части за тях. Двете дружества успешно преодоляха пандемията и сме оптимисти за бъдещето", посочи Стоянов.

В двете дружества работят около 200 души. "Балкан" успешно продава продукцията си на местно ниво, но чрез клиенти се изнася за Русия. 90 процента от произведените велосипеди излизат за Европа, останалите се реализират в България, добави Ивайло Стоянов.

Според Дарина Тодорова, през годината след пандемията ръстът на търсенето на велосипеди е много голям. Причината не е само здравословният начин на живот. В момента се търси начин за придвижване в градски условия с велосипеди, с цел да се избегне ползването на градския транспорт. "Като цяло ръстът е голям и се отчита в цял свят. До там е голямо търсенето, че имаме проблем с доставянето на части, т.е. веригата за доставки ни стана по-дълга във времето, но от друга страна, бизнесът е много сигурен и гарантиран. Ние сме приключили тазгодишната производствена програма на 100 процента, договорили сме 2022 г. и вече правим първите договорки за 2023 г., което е доста сериозно планиране. От началото на годината предлагаме над 700 модела велосипеди", каза още Тодорова.

Работещите в завод "Балкан", а и всички в Ловеч, очакват с големи надежди новото производство на електромобили, за да продължи една традиция от десетилетия.