Първата по рода си карта на вътрешността на Марс е част от три нови проучвания, публикувани в Science.

Този първи поглед към вътрешността на Марс е кулминацията на две години изследвания (и десетилетия на планиране) със спускаемия апарат InSight на НАСА - стационарен научен робот, разположен на Марс през 2018 г. с единствената мисия да изучава невидимите вътрешности на Червената планета. Около месец след кацането на плоската, гладка равнина, известна като Elysium Planitia, InSight използва роботизираното си рамо, за да инсталира мъничък сеизмометър на близката марсианска повърхност, и започна да слуша за маркуши - сеизмични вибрации Марс, подобни на земетресенията на Земята.

"За разлика от Земята, Марс няма тектонски плочи, вместо това кората му е като една гигантска плоча", пишат изследователите от НАСА. "Но в марсианската кора все още се образуват разломи или счупвания на скали поради напрежения, причинени от лекото свиване на планетата, докато тя продължава да се охлажда."

Тези фрактури могат да доведат до сеизмични вибрации и през последните две години InSight е открил 733 от тях. Използвайки 35 от най-големите трусове (всеки с магнитуд между 3,0 и 4,0), изследователите на НАСА са изчислили колко бързо и колко далеч се движат сеизмичните вълни в планетата, което им е позволило да картографират вътрешните й структури.

Екипът установи, че подобно на Земята вътрешността на Марс се състои от три слоя - кора, мантия и ядро, но размерите и съставът на тези слоеве се различават значително между двете планети. Марсианската кора, например, е много по-тънка, отколкото са очаквали изследователите, с дълбочина от 20 до 37 километра и съдържа два или три подслоя. За сравнение, земната кора се простира на максимална дълбочина около 100 км според USGS.

Под кората има значителна мантия, простираща се на около 1569 км под марсианската повърхност, последвана от гигантско ядро, което започва на около половината път между повърхността и центъра на планетата. Ядрото - разтопено, подобно на външното ядро ​​на Земята, е по-голямо и по-течно, отколкото изследователите са очаквали.

Учените все още не знаят дали Марс съдържа твърдо вътрешно ядро ​​като Земята, но самото измерване на външното ядро ​​на планетата едва след няколко години проучване е забележително постижение, според изследователите.

"На учените бяха необходими стотици години, за да измерят ядрото на Земята", казва Саймън Щлер, водещ автор на една от новите статии и професор по науки за Земята в швейцарския изследователски университет ETH в Цюрих. "След мисиите на Аполо им бяха необходими 40 години, за да измерят ядрото на Луната. На InSight отне само две години да измери ядрото на Марс."