Замисляли ли сте се колко от нещата, които сте публикували някъде из интернет, са съхранени от незнайни хора под формата на скрийншот? Независимо дали сме готови да го признаем, екранните снимки са се превърнали в агенти на хаоса в интернет.

Идеята, че всичко, което правим онлайн, може да бъде (и нека си го признаем, вероятно е) уловено от някого под формата на екранна снимка – и съответно съхранено за бъдеща употреба – си е достатъчно основание за изпълване с параноя. Всеки ден изпращаме безброй писма, съобщения, пишем в социални мрежи – накратко, доста от нашето виртуално „аз” може да бъде заснето.

Правилата за правене на екранни снимки, както и техните последици, не са регулирани никъде от никого. Ако напишем в Google прост въпрос – „Има ли начин да разбера кога някой ми прави скрийншот?” – ще намерим десетки блог-публикации, написани с търпение и съпричастност към притеснените. Но правило реално няма.

Във форумите за правни съвети изнервени хора питат дали е незаконно да показваш екранни снимки на съобщения, разменени с други хора, или това би било нарушение на правото на поверителност/неприкосновеност. Дискусионни групи във всякакви платформи бистрят въпроса за екранните снимки, човешкото поведение, етиката, съобразителността.

Всичко това не е странно на фона на случващото се през последните години: екранната снимка се превърна в остър инструмент за търсене на справедливост или поне в средство за скандал, отбелязва The Atlantic.

Един красноречив пример – през февруари скрийншот на групов чат разкри как американският сенатор Тед Круз и семейството му планират да заминат за Ritz-Carlton в Канкун, измъквайки се от своя „замръзващ” дом в скования от зимата щат Тексас – на фона на хилядите студуващи семейства, неколкодневни прекъсвания на тока и километрични опашки за горива по бензиностанциите.

Независимо дали сме готови да го признаем, екранните снимки са се превърнали в агенти на хаоса в интернет.

Първата екранна снимка, направена някога, е с полароид от 1959 г. Според Франсис Кори, кандидат за докторска степен по комуникация в Университета на Южна Калифорния, който наскоро публикува академична статия за социалната функция на екранните снимки, това е била снимка на популярно момиче, показвано на екран с електронно-лъчева тръба.

После, в продължение на десетилетия, екранните снимки се правеха предимно от професионални фотографи и се използваха за маркетинг на нов компютърен софтуер. На никого по това време не бе хрумнало да снима това, което вижда на екрана, по някаква друга причина.

Но по-масовото използване на „екранни снимки” изглежда може да се припише на 80-те, когато списанията за видеоигри насърчаваха играчите да правят екранни снимки на най-високите си резултати, за да ги използват като доказателство. Пак добър маркетинг, без съмнение.

Там някъде през 90-те доста хора започнаха да правят екранни снимки, за да съхранят нещо от компютърния екран, понеже им е важно – например, съобщение за грешка в даден сайт или проблем с подредбата му.

С възхода на смартфоните започна да се развива и фотографията на мобилните телефони, а паралелно с това – и възможността да се направи екранна снимка. Вече е лесно да заснемем всичко и „нищо вече не е свято”.

Модата бързо набра популярност заради невъздържаните лични съобщения на „лоши момчета” в сайтовете за запознанства.

Най-лошото на екранните снимки е, че те са много „хлъзгава” материя. Един много личен разговор може да се окаже същинско оръжие за унищожение. Това води до цял спектър от последици. Авторитетен учен може да бъде сринат и унижен заради някогашна младежка задявка с колежка. Политик може да отпадне от избори, заради специфично обръщение към чужда съпруга.

Всъщност никой от нас, „обикновените” хора, не е защитен от това един скрийншот да го изкара злодей. „Изтеклите” снимки на екрани са в центъра на новата медийна среда. Границите са тънки и размити. Това е факт от нашия ежедневен дигитален живот.

Ние всички трябва да очакваме да сме обект на… екранна снимка. Всички трябва да се питаме постоянно какво и къде ще се появи от нашите чатове, лични разговори, изказвания в групи. Всички трябва да знаем, че всяка наша реплика може да стане обект на публична дискусия, да получи безброй тълкувания.

Някога, в една друга реалност не много назад в миналото, по-възрастните хора казваха, „внимавай какво говориш и дори какво шепнеш, и стените имат уши”. Днес целият интернет, който ползваме, „има уши”. Всяко нещо, което казваме, написваме и дори всяка наша реакция утре може да бъде на показ, на обществено обсъждане.

Отдалечената работна и онлайн офисната среда само влошиха картината: сега има още повече възможности за записване на разговори и запазване на съобщения, а всяко чисто човешко нещо, дори една невинна шега, може да бъде интерпретирано, публикувано, извадено от контекст, тълкувано, заклеймено…