Здравка Калайджиева - адвокат, правозащитник, съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 година, коментира в "Неделя 150" по БНР решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да отхвърли с 12 на 8 гласа като недопустимо внесеното от служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов искане за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор.
Много хора вече заявиха, че всъщност поведението на Висшия съдебен съвет подкрепя статуквото. Вярно е, че за първи път се поставя въпросът за отстраняването на главния прокурор от министъра на правосъдието. Висшият съдебен съвет направи всичко възможно в дългия си дебат да обсъди защо не може да приеме това предложение, а не на практика дали е компетентен министърът на правосъдието да направи такова предложение.
По конституция министърът на правосъдието има право да иска Висшият съдебен съвет да се произнесе по назначаването или освобождаването на който и да е магистрат. По този въпрос едва ли може да има спор. Но съветът предпочете да обсъжда това предложение като предложение за дисциплинарно наказание, което е много далече от реалното съдържание от едно искане за освобождаване поради уронване на престижа на съдебната власт, каквото всъщност искаше Янаки Стоилов от ВСС.
Това предложение не може да бъде пренебрегвано. По някакъв начин трябваше ВСС да се произнесе, но те отказаха, като приеха, че искането на служебния министър Стоилов е недопустимо. Това означава, че няма произнасяне.
Въпросът за възможността за разследване на главния прокурор е много ясно уреден по закон - всеки прокурор може да започне наказателно производство срещу главния прокурор като срещу всяко друго лице.
Въпросът е обаче защо това не се случва. А то не се случва, защото всеки прокурор е кадрово зависим от главния - като кариерно израстване, като опасност да бъде командирован в някоя далечно затънтено градче. Това не е за пренебрегване. Членовете на ВСС също са зависими - не докато са във ВСС, но когато се върнат след мандата си отново в системата на прокуратурата. Поведението на членовете на ВСС, особено прокурорската колегия, всякога е било пряко подчинено на волята на главния прокурор. Показателно е, да кажем, че в заседанията на прокурорската колегия по дневния ред първо взема становище главният прокурор. Това прави колегията зависима от главния прокурор, а оттам и пленума на Висшия съдебен съвет.
Дали е реална възможността да бъде преследван главен прокурор за евентуално извършено престъпление е видно от това, че и досега няма изяснено и разследвано дали има участие Никола Филчев в убийството на бившия заместник главен прокурор Николай Колев.
Дали има извършено престъпление или не, е въпрос, който в крайна сметка трябва да се реши от съда. Ако прокуратурата обаче има своето вътрешно убеждение, тя е свободна да не преследва никого за нищо. И тъкмо за това става дума в докладите за върховенството на закона и в препоръките на Венецианската комисия, Комитета на министрите, на редица български експерти.
По конституция българската прокуратурата има монопол върху обвинението. Тоест тя може да обвини някого, когато пожелае, дори когато няма извършено престъпление. Може и да не обвини някого, за когото е ясно, че има извършено престъпление.
Излиза така, че българското правосъдие зависи от прокуратурата, а не от съда. Това е огромен проблем, който засяга целия български народ, засяга всички ни заради корупцията. Тя остава да бъде безнаказана и да се шири и ни бърка в джобовете. Парите се отклоняват към чужди джобове и чекмеджета. Това са милиарди, наши милиарди.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
