Изкуствен панкреас скоро може да помогне на хора, живеещи с диабет тип 2 и които също се нуждаят от бъбречна диализа. Тестовете, водени от Университета в Кеймбридж и Inselspital, Университетската болница в Берн, Швейцария, показват, че устройството може да помогне на пациентите безопасно и ефективно да управляват нивата на кръвната си захар и да намалят риска от ниски нива на кръвната захар.

Диабетът е най-честата причина за бъбречна недостатъчност, съставлявайки малко под една трета (30%) от случаите. С увеличаването на броя на хората, живеещи с диабет тип 2, се увеличава и броят на хората, нуждаещи се от диализа или бъбречна трансплантация. Бъбречната недостатъчност увеличава риска от хипогликемия и хипергликемия - необичайно ниски или високи нива на кръвната захар съответно, което от своя страна може да причини усложнения от замаяност до падане и дори до кома.

Управлението на диабета при пациенти с бъбречна недостатъчност е предизвикателство както за пациентите, така и за здравните специалисти. Много аспекти на грижите им са слабо разбрани, включително нивата на кръвната захар и лечението. Повечето орални лекарства за диабет не се препоръчват за тези пациенти, така че инжекциите с инсулин са най-често използваната терапия за диабет, въпреки че е трудно да се установят оптималните дози инсулина.

Екип от Университета в Кеймбридж и Университетските болници в Кеймбридж NHS Foundation Trust преди това е разработил изкуствен панкреас с цел да замени инжекциите с инсулин при пациенти, живеещи с диабет тип 1. В изследване, публикувано в Nature Medicine, екипът, който работи с изследователи от Университетската болница в Берн и Университета в Берн, Швейцария, показва, че устройството може да се използва за подпомагане на пациенти, живеещи както с диабет тип 2, така и с бъбречна недостатъчност.

Изкуственият панкреас се задейства от софтуер в смартфона на потребителя, който изпраща сигнал към инсулинова помпа за регулиране нивото на инсулин, който пациентът получава. Монитор за глюкоза измерва нивата на кръвната захар на пациента и ги изпраща обратно на смартфона, за да може да направи допълнителни корекции.

За разлика от изкуствения панкреас, използван за диабет тип 1, тази версия е напълно затворена система - докато пациентите с диабет тип 1 трябва да кажат на своя изкуствен панкреас, че са възнамеряват да се нахранят, за да позволят регулиране на инсулина, например, с тази нова версия, те могат да оставят устройството да функционира напълно автоматично.

Изкуственият панкреас е малко, преносимо медицинско устройство, предназначено да изпълнява функцията на здрав панкреас при контролиране на нивата на кръвната захар, използвайки цифрова технология за автоматизиране на доставката на инсулин. Системата се носи външно на тялото и се състои от три функционални компонента: глюкозен сензор, компютърен алгоритъм за изчисляване на дозата на инсулина и инсулинова помпа.

Екипът е набрал 26 пациенти, които се нуждаят от диализа между октомври 2019 г. и ноември 2020 г. Тринадесет участници са били подбрани на случаен принципда получат първо изкуствения панкреас и 13 да получат първо стандартна инсулинова терапия. Изследователите сравнили колко време пациентите са прекарали в целевия диапазон на кръвната захар (5,6 до 10,0 mmol/L) за период от 20 дни като амбулаторни пациенти.

Пациентите, използващи изкуствения панкреас, прекарали средно 53% от времето си в целевия диапазон, в сравнение с 38%, когато са използвали контролното лечение. Това се равнява на около 3,5 допълнителни часа всеки ден, прекарани в целевия диапазон в сравнение с контролната терапия.

Средните нива на кръвната захар са били по-ниски с изкуствения панкреас (10,1 срещу 11,6 mmol/L). Изкуственият панкреас намалил времето, което пациентите прекарват с потенциално опасно ниски нива на кръвната захар, или хипопоеза.

Ефективността на изкуствения панкреас се подобрила значително през периода на изследване с адаптирането на алгоритъма, а времето, прекарано в целевия диапазон на кръвната захар, се увеличило от 36% на първия ден до над 60% до двадесетия ден. Тази констатация подчертава значението на използването на адаптивен алгоритъм, който може да се коригира в отговор на променящите се инсулинови нужди на индивида с течение на времето.

На въпрос за техния опит с използването на изкуствения панкреас, всички дали отговор, са заявили, че ще го препоръчат на други. Девет от десет (92%) съобщават, че са прекарали по-малко време в управлението на диабета си с изкуствения панкреас, отколкото през контролния период, а подобен брой от участниците (87%) са заявили, че са по-малко притеснени за нивата на кръвната си захар, когато го използват.

Други ползи от изкуствения панкреас, докладвани от участниците в проучването, включват по-малка нужда от проверка на кръвната захар от пръста, по-малко време, необходимо за справяне с резултатите от диабета, повече лично време и свобода и подобрено спокойствие и успокоение. Недостатъците включват дискомфорт от носенето на инсулинова помпа и носенето на смартфон.

В момента екипът изпробва изкуствения панкреас за амбулаторна употреба при хора, живеещи с диабет тип 2, които не се нуждаят от диализа, и изследва системата в комплексни медицински ситуации като периоперативна грижа.

Boughton, CK et al, Fully automated closed-loop glucose control compared with standard insulin therapy in adults with type 2 diabetes requiring dialysis: an open-label, randomised crossover trial, Nat Med (2021). DOI: 10.1038/s41591-021-01453-z