Приключи първият пленер „СъБитие“, организиран от пловдивската художничка Даниела Русева в двора на къщата ѝ в село Брягово. Творци от няколко края на България твориха, вдъхновени от природата, красотата и живота на малкото първомайско селце. В творбите им се оглежда драматизма на съвремието ни и останките от миналото. Така се появи пластиката на Румен Димитров, създадена от изгнилите дъски на старата камбанария на църквата „Св. Атанасий“.
Творбите остават на място – в селската къща, а Даниела е готова да посрещне всеки желаещ да ги види.
Тя се надява „СъБитие да се повтори, защото това е нейна мечта – да има артистична посока на ползване на двора. След 5 години възстановяване на къщата и поддържане на двора, след болки в ръцете от работа и скубане на треви, тя решава, че е време да се случи.
„Всички тези хора са за първи път в Брягово, разказва Даниела Русева – приятели са ми и са модерни творци, интересни и самобитни. Провокирани са от нещата, които видяха тук за много кратко време. Пленерът за това е пленер, но никой от тях не излезе да рисува на открито като старите майстори на полето. Всеки рисува по впечатления и инспириран от нещо, което улавя и го вкарва по модерен начин на място и за краткото време.“
Стефан Петков разказва, че идва в Брягово за пръв път, а е вдъхновен от голямото приятелство с Даниела. „Когато дойдох в този край на моята любима България, видях, че животът е същият, но понеже е равно, легнах на земята и видях много, много небе, което е вдъхновение, и което е любов, и символ, и вяра.
Цветелина Максимова идва от Велико Търново и казва, че тук е много по-различно. Теренът е друг, дори хората в северна България са по-различни. Ако във Велико Търново историята е водеща, то в Брягово тя открива уют, духа на хората, които живеейки тук са свързани със земята и създават всичко с ръцете си: „Много е слънчево, черноземът е изумителен. Църквата, която посетихме е фантастична, личи с каква любов е съградена и се поддържа до ден днешен.“
Илияна Манукова – идеята на Дани е прекрасна. Случиха се няколко прекрасни дни. Прекрасен колектив, прекрасен домакин. Очарована съм от всичко. От църквата, от цялото село, в което има живот, което е чудесно. Има надежда . Вдъхновени сме. Видях и старото училище. Трябва да се възроди тази сграда, дано нещо ново се случи.“
Слав Кривошиев, който е графичен дизайнер в София, казва: Човек когато е потопен в едно пространство, той вибрира като камертон. И всичко това човек го преживява. Аз съм потопен в един свят от символи и се опитвам да го отразя чрез неговата знакова символика. Това, което направих е опит да пресъздам една драма, която съществува в обществото – един културен регрес. Затова рисувам едни по-драматични неща. Като Икар, който отказва да пълзи. Опитаха се да ни счупят крилете, но остават хора, които отказват да пълзят.“ Слав Кривошиев се надява този пленер да се превърне в традиция, защото хората имат нужда от културно убежище. „Трябва да имаме културен пристан, на който да се срещаме“, допълва той.
А Даниела Русева е пред предизвикателството това „СъБитие“ да се повтори един или два пъти в годината. Засега без помощ и на частни начала, а надеждата е да се намери съорганизатор и финансиране отвън. Те са нужни, за да се поемат материали, нощувки и храната на творците, реклама.
Теодора Кирякова
