В двореца Топкапъ в Истанбул има едно парче кожа от газела, което не дава мира на много хора. То е от 16. век и върху него е изрисувана географска карта. Ясно се виждат очертанията на Западна Африка, Атлантическият океан и източната част на Южна Америка. Загадката започва оттук надолу. Защото надолу, т.е. на юг, бреговата ивица продължава. Толкова е на юг, че куп експерти твърдят: това е Антарктида! Но тя, първо, е зелена, не е скована от лед, и второ, нека припомним, че леденият континент е открит чак през 1820 г.
Откъде през 16 в. са можели да знаят за съществуването му, че и да го нарисуват, при това във вид без мразовитата му обвивка? Според някои геолози северният бряг на Антарктида (Антарктическият полуостров и Земята кралица Мод, смятана за норвежка територия), е можел да бъде видян без ледове за последно от около 10 000-14 000 г. пр.н.е. (началото на холоцена, в който живеем днес) докъм 4000 г. пр.н.е. (приблизително тогава настъпило известно застудяване). Дали при изработването на картата не е участвала, макар и задочно, непозната високоразвита древна цивилизация (или дори извънземни)?
Но нека проследим историята поред.
През 1929 г. турски историци намират в библиотеката на Топкапъ тази възбуждаща духовете карта. Изследванията показват, че е истинска и е създадена през 1513 г. от известния адмирал от турската флота от 16. век Пири Реис. Картографията му била слабост, той е нарисувал много географски карти. В бележки върху кожата Райс е описал, че специално за тази е взел информацията от 20 други карти, сред тях изготвени от Христофор Колумб и от португалски мореплаватели, както и някои много стари - от Клавдий Птолемей и от времето на Александър Македонски. Всъщност запазеното парче е част от карта на целия свят, но другата половина явно е загубена.
Когато съобщението за находката се появява в The Illustrated London News, десетки историци и картографи наострят уши. От една страна, това е една от най-старите карти, изобразяващи Америка, от друга - нараства надеждата да бъдат открити търсените с векове изчезнали карти на Колумб. Няколко американци се заемат да изследват униката.
Професор Чарлз Хапгуд от колежа Кийн е изключително усърден и стига до смайващи заключения: че тази и други карти от това време подкрепят теорията за съществувала непозната до момента цивилизация. Според него математическите изчисления и точността на картата на Пири Реис превъзхождат значително инструментариума, с който е разполагало обществото по това време.
Хапгуд изпраща искане до въздушното командване на САЩ за оценка на картата на турския адмирал. Ето какъв отговор получава на 6 юли 1960 г.: "Споделяме вашето мнение, че долната част на картата
изобразява Брега принцеса Марта от Земята кралица Мод и Антарктическия полуостров. Смятаме, че по всяка вероятност тази интерпретация на картата е логична и коректна. Географските детайли в долната част на картата удивително съвпадат със сеизмичния профил, направен от шведско-британската антарктическа експедиция на бреговете на Антарктида през 1949 г. Това означава, че бреговата линия е картографирана преди заледяването. В момента ледът в този район е дебел 1500 метра. За нас е необяснимо как с географските знания от 1513 г. картата може да съдържа тези данни. Полковник Харолд Олмейър".
Зад трезвия тон на Олмейър прозира сензация: ако картата на Земята кралица Мод е направена, преди тя да бъде обхваната от лед, това е станало много отдавна. Но кога? Ледената покривка сковава Антарктида отпреди около 30 милиона години! Някои нови изследвания на геолози обаче твърдят, че в периода на затоплянето – между 14 000 и 4000 г. пр.н.е., гранични райони като споменатите по-горе вероятно са били “оголени”. Значи би било възможно тогава някой да е картографирал най-южния континент. Но кой? Няма известна високоразвита цивилизация от този период.
Хапгуд изгражда следната теория: картите, от които Пири Реис е почерпил информация, са изготвени от неизвестна цивилизация и
предавани от древните минойци и финикийци, изкусни мореплаватели, от народ на народ. Има твърдения, че тези карти са се намирали в Александрийската библиотека, оттам са пренесени в Константинопол, след което попаднали в ръцете на европейски мореплаватели.
