Колко голяма може да бъде една супермасивна черна дупка? Според нова хипотеза – меко казано гигантска.
В научен труд, публикуван в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, изследователи разглеждат потенциалните свойства и ефекти, които биха имали подобен род черни дупки (наречени SLAB), както и начина, по който са се образували. Те подчертават изрично обаче, че все още не разполагаме с доказателства за съществуването на черни дупки, които са по-големи от онези, разположени в центъра на повечето масивни галактики.
На фона на това, разбира се, нямаме представа как би могла да се образува една супермасивна черна дупка, която е по-голяма дори от цяла галактика. Според учените масата на подобно чудо може да варира – тя може да е колкото Млечния път или дори милион пъти по-голямо от нашата галактика. Долната граница пък е 25 пъти по-голяма от най-голямата супермасивна черна дупка, откривана някога.
„Вече знаем, че черните дупки имат най-разнообразни маси – в нашата собствена галактика съществува супермасивнча черна дупка, чиято маса е 4 млн. пъти по-голяма от Слънцето. В момента не разполагаме с доказателства за съществуването на черни дупки тип SLAB. Не е изключено обаче подобно чудо да е реалност и да съществува извън самите галактики – в междузвездното пространство. Дълго време обаче идеята за SLAB бе пренебрегвана. Поне досега“, коментира водещият автор на изследването проф. Бернард Кар от университета „Кралица Мери“ в Лондон.
Знаем, че подобен обект не би могъл да постигне подобни постепенно в рамките на годините на съществуване на Вселената. Това означава, че е напълно възможно те винаги да са били там. Съществуват концепции, според които в мига след Големия взрив са се образували условия, които биха спомогнали за формацията на черни дупки.
Учените често използват тези първични черни дупки, за да обяснят тъмната материя, бързото формиране на супермасивните черни дупки и други въпроси, свързани с естеството на Вселената. Но какви граници бихме могли да поставим? Можем например да си представим, че тези обекти са се формирали навсякъде и са разпръснати равномерно из Вселената. Тези масивни обекти биха могли да повлияят на движението на галактиките. При това значително. На базата на тези идеи (както и на движението на Млечния път), учените успяват да изчислят, че ако само една от тези SLAB съществува, тя би могла да бъде най-голямата въобще – около 1 млрд. пъти масата на Млечния път.
