Президентски избори 2021 са с двоен залог - за нов президент и за ново политическо лидерство. Те влизат в неочаквани и противоречиви отношения - именно те са интригата на настоящия президентски сезон. Президента ще изберем през ноември. Ще успеем ли да преосмислим и променим публичния идеал за политическото лидерство, е по-невидим и дългосрочен, но стратегически ключов въпрос. Президентът е един, принос за промяна на публичната среда и за държавничеството могат да имат повече от един стратегически мислещи кандидати.

Всички ухажват градската десница

Валят президентски кандидатури, като че ли изковани в полит лабораторията на градската десница. Проф. Атанас Герджиков изглежда олицетворение на Платоновата идея за философа - цар, който не желае властта, но точно заради това може добре да я използва.

От Винету до Платон и Аристотел - пътят е впечатляващ. Трябва да сме честни - никой не си е представял, че Бойко Борисов може да го извърви. Не че Борисов ще научи що е ентелехия (у Аристотел нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до завършеност и съвършенство), но че ГРЕБ ще е част от процеса на ревизиране на лидерския модел, който той сам е наложил, е един от фокусите на президентската надпревара.

Може ли ГЕРБ да се спаси от собствения си лидерски модел?

Бойко Борисов не просто властва десетилетие, Бойко Борисов и ГЕРБ изковаха идеята за лидерство по образа на Бойко Борисов - силен мъжага, не просто военен, а генерал, човек от народа. След брака с обединените патриоти този образ започна да става все по-националистичен (Северна Македония, бежанските вълни, които все се привиждат). Този образ стана хегемонен, доминиращ представите, нагласите, медийната и публичната среда, електоралното поведение.

Именно този хегемонен модел роди множество парадоксални разминавания - най-завършен и успешен негов израз днес не е Бойко Борисов, а Румен Радев. Първият опит на ГЕРБ да се отклони от него с Цецка Цачева беше тотално фиаско. Сега ГЕРБ са изправени пред предизвикателството - ще успеят ли от втори опит успешно да се провивопоставят на образа на политическия лидер, който сами те са въвели и поддържали?

Очертава се парадоксално пъстър триъгълник - Румен Радев, подкрепен от БСП и ИТН, днес е по-рейтинговата реализация на модела, утвърден от Бойко Борисов. Проф. Герджиков, подкрепен от Борисов и ГЕРБ, е отрицание на модела на Борисов, близък до политическия профил на градската десница. ГЕРБ си е ГЕРБ, генералското не е нито забравено, нито загърбено, просто свири втора цигулка и то в дамски ръце - полковник Невяна Митева.

Самата градска десница е във възходящ тренд в кампанията - нейните представи за просветено политическо лидерство и правова държава, дълго време осмивани и маргинализирани като елитарни уклони на жълтите павета, започват да заемат центъра на сцената. Тук говоря за символна политика, за визия за политическото лидерство, не за електоралната карта.

Третият полюс на този триъгълник е Лозан Панов. За разлика от двамата ключови претенденти с разлитащите се в различни посоки образ и партийна подкрепа, при Лозан Панов и "Да, България" има кохерентност. Въпросът е има ли нужда ДБ от свой кандидат, след като има друг, близък до нейния профил? Отговорът е в разликата между мажоритарно и партийно, между личността и партията, която го подкрепя, между личната харизма и политическия багаж. ДБ (вероятно) би приела първото, но не и второто, би привидяла президент у проф.Герджиков, но не би подкрепила кандидата на ГЕРБ. Говоря за първия тур.

Три послания отправя този триъгълник. Румен Радев апелира към мнозинството граждани, които са против корупционния модел и разграбването на държавата.

ГЕРБ лансира идеята за обединение. Всяка нация има нужда от единение по отношение на стратегическите си цели и приоритети, а отговорност на лидерството е ясно и убедително да ги дефинир. В посланието на ГЕРБ звучи и друг пласт - стига война и изчегъртване, дайте да се единим. Няма значение от коя страна на корупцията си, дали ти си крал или теб са те крали, трябва да сме заедно.

Лозан Панов се цели дългосрочно - в правовата държава и промяна на конституционните основи, които да я укрепят и гарантират.

Кое е посланието, в което ще се разпознаят мнозинството български граждани и ще мобилизира най-мощен вот, ще определи хоризонта на развитие на президентската институция за следващите пет години.

"Ректор на ректорите", или ново разбиране за националното политическо тяло

Идеята за първи сред равни не съществува в мисловния свят на Бойко Борисов и той я превежда властово-йерархично: председателят на Съвета на ректорите става ректор на ректорите. Това е очаквано. Това, което е неочаквано, са контурите на ново разбиране на националното политическо тяло. Ректорът на ректорите като обединител на нацията загатва за разбиране на националното като конституирано около интелектуална общност и консолидирано от просветено лидерство.

Би било толкова обещаващо, че не е за вярване. Понеже е очевидно, че няма още ясна политическа воля в това отношение, нека да припомним на политиците волята на гражданите. Вече в два парламента, скоро в три, гражданите конституират политическото представителство без националистически партии, а БСП се срина електорално от удавянето на лявата идентичност в националистически уклон.

Гражданите ясно дефинират искането и очакването за предизайниране националното тяло не в националистически краски на разкрасено минало и политика на страха. Най-големият шанс на президентската кампания 2021 е да започне нов политически дебат за социалния договор и за националното тяло, където афектираната екзалтираност да бъде заместена от правова държава - ключова идея на "Политиката" на Аристотел.

Герджиков е красив

ни уверява Бойко Борисов. Би могло да е цитат от Георги Господинов - четящият човек е красив, но надали. По-скоро е мъжкарското съперничество - посланичка колоритно описа президента Румен Раден като красив. Бойко Борисов не може да остави естетическото в ръцете на противника и го премества в собствения лагер.

Отвъд анекдота, реабилитацията на естетическото е една от любопитните за проследяване нишки на кампанията. Тя ярко отсъства в множество други кампании. Пъвоначалният възход на "Има такъв народ" съживи критичната рефлексия върху (не)естетическото поради политическата легитимация на пренесената на парламентарната трибуна чалкаджийска безцеремонтност на "Шат на патката главата". Дали политическа есен 2021 ще успее да осъществи завой и да започне да търси красота в автентично визионерско стратегическо политическо лидерство?

Пеевски президент?

Новият хард имидж на ДПС е толкова нападателен, агресивен, гласовит, сякаш са издигнали Пеевски за президент и го бранят от армия международни и родни врагове. На фона на Карадайъ Бойко Борисов започва да изглежда почти умерен в нападките си към Румен Радев.

На геополитическата сцена ДПС играе като на родната. Приставали са и на БСП, и на СДС, и на НДСВ, и на ГЕРБ, нямат проблем с идеология, лидери, важното е почетният председател да е рахат, а баницата - топла и голяма. На външнополитическата - след дългогодишни отначало топли, после охладняващи отношения с големия атлантически партньор, сега ДПС яростно критикува във всички европейски институции екстратериториалните санкции на САЩ.

Леко, леко... или надалеко

А кой казва, че изборите не са удоволствие? Луна със сигурност ще си го достави. А и резюмето й си го бива: "Айде, народе, всички много знаете ... Я, леко, леко, леко."

Това е единият сценарий. Има и друг. Откроява се в сравнението на президентския вот с гражданските протести.

Гражданските протести имат парадоксална ефикасност и темпоралност- те се провалят в конкретните си искания, но печелят в дългосрочен план. Протести 2020 не свалиха нито премиера, нито главния прокурор. В краткосрочен план бяха ентусиазирана мобилизация без реализация. В средносрочен план ефектът им е забележителен - публичният образ на ГЕРБ не като градящ, а като крадящ, започна да доминира, съществено се промени партийната система, за година се появиха два нови политически играча, търси се изход от политическото безвремие.

Президентските избори със сигурност ще произведат краткосрочен резултат - държавен глава за следващото половин десетилетие. Въпросът е дали ще произведат и дългосрочна промяна на политическото лидерство и държавничеството.