Огромни газови експлозии избухват в заледените почви на Сибир и образуват зейнали кратери. Явлението е скорошно и е свързано с изменението на климата.

Тези внезапни изхвърляния на газ във вечна замръзналост са сериозен риск за арктическите общности и инфраструктурата. Ето защо учените се опитват да разберат произхода на тези опасни изригвания от откриването на първия кратер C1 през 2014 г.

Сега екип руски учени, ръководен от изследователя Евгений Чувилин е предложил нов модел на формация, който може да обясни всичките 20 кратера, открити досега в сибирските полуострови Ямал и Гидан. Моделът би могъл да помагат да се предскаже къде биха могли да ударят следващите, тъй като честотата на експлозиите се увеличава поради изменението на климата, според скорошно проучване, публикувано в списание Geosciences.

"Чист късмет е, че досега нито една от регистрираните експлозии, последвани от образуването на гигантски кратери, не е причинила човешки жертви или щети на инфраструктурата", казва Чувилин за Vice. "Няколко кратера бяха открити на няколко мили от търговски и икономически съоръжения. Потенциална опасност от експлозия съществува в значителна част от Ямал, където газът се натрупва в горните хоризонти на вечната замръзналост."

"Процесът на натрупване може да продължи години, но също така може да се активира доста бързо от промени във физическите и механичните свойства на горните вечно замръзнали слоеве, включително промени, причинени от затоплянето на климата", добави той.

Чувилин и колегите му основават голяма част от модела си на експедиция за изследване на нов кратер, наречен C17, който се образува около два месеца след експлозията на сибирския полуостров Ямал през лятото на 2020 г.  C17, който е дълбок 30 метра, предостави на учените нова представа за опасното взаимодействие, което се случва между плитките повърхностни слоеве, деформирани от глобалното затопляне и по-дълбоките джобове от натрупан газ.

Учените вдигат тревога за последиците от изменението на климата, предизвикано от човека, върху вечната замръзналост от десетилетия поради многобройните му вредни последици. Размразяването на този слой деформира почвата, излагайки милиони хора на риск от увреждане на инфраструктурата, като в същото време отделя парникови газове в атмосферата, подсилвайки изменението на климата.

Новото проучване установило, че "капакът" на повърхностната вечна замръзналост отслабва от този процес на размразяване, което го прави по-уязвимо на натиск от басейните с метанов газ, които се натрупват дълбоко под земята. Това разграждане на горната вечна замръзналост също така кара подземната смес "вътрешна вечна замръзналост", която се състои от студена солена вода и други материали, да циркулира по-бързо, което допълнително компрометира здравината на "капака" над нея.

В определен момент налягането от газовите басейни достига критична точка, което предизвиква огромните експлозии. Като се има предвид пряката връзка с изменението на климата, Чувилин и колегите му очакват това да продължи и в бъдеще, въпреки че изискват специфични условия на вечната замръзналост. Особено застрашени са за регионите Ямал и Гидан.

"Предполагаме, че емисиите на експлозивни газове в Ямал и Гидан могат да продължат да съществуват известно време, като се има предвид размразяването на вечната замръзналост поради затоплянето на климата, което създава благоприятна среда за изхвърляне на експлозивен газ от горните слоеве на вечната замръзналост", каза Чувилин. "Откриването на нови кратери ще бъде улеснено от внимателно наблюдение както на този опасен природен процес, така и на зоните, склонни към образуване на кратери, с помощта на полеви проучвания и сателитни изображения."

В допълнение към тези полеви и сателитни проучвания, екипът планира да проведе сондажни операции в близост до кратери, за да получи по-добра представа за сложните промени, настъпващи при размразяването на вечната замръзналост. Това биха могло да стане емпиричен тест на техния модел на образуване. Учените се надяват също така да могат да обяснят защо някои газови джобове остават стабилни за дълги периоди от време, докато други в крайна сметка взривяват огромни дупки в земята.

В крайна сметка учените искат да разберат как да разпознаят области, в които би могло да предстои експлозия, и да разработят начини за облекчаване на подземния натиск с техники за дегазиране или пробиване.

"Важно е да съберем възможно най-много информация, за да можем да идентифицираме потенциално опасни места, където може да избухне натрупаният газ във вечно замръзнало място, и да намерим начини да предотвратим катастрофални експлозии", казва Чувилин, цитиран от Vice.

"Все още не знаем дали експлозията е предизвикана от един-единствен природен или човешки фактор или от специфична комбинация от фактори, но се надяваме, че сондажите ще дадат нови прозрения, които ще помогнат за справяне с тази нова геокриологична опасност", заключи той. "Точно това е целта на нашето изследване."