Между 20 и 30% от малките и средни фирми в България планират да прекратят дейност както заради последствията от пандемията, така и заради предстоящите високи енергийни разходи. Това каза в интервю за БТА Елеонора Негулова, председател на Националнoто сдружение за малък и среден бизнес.
В наши вътрешни анкети сред членовете ни, които са над 3000, фирмите декларират подобна нагласа да обявят, че прекратяват икономическата си дейност, защото другата процедура - за обявяване на фалит и влизане в ликвидация, е тежка и скъпа, коментира Негулова. Фирмите от сферата на услугите и от селското стопанство са сред тези, които планират да прекратят дейност. Затрудненията са основно за малките квартални магазини, които при строгите ограничителни мерки имаха работа, но сега - с увеличаваното на разходите им по всички направления, започват да работят на загуба и се декапитализират, каза Негулова. За фирмите от селското стопанство дори субсидиите вече не са спасителен ресурс, защото приходите им от продажба на земеделска продукция намаляват непрекъснато, а заради увеличението на цените преработвателите ги "натискат", коментира Елеонора Негулова.
Всяка подкрепа е добре дошла, но въпросните 30 лева няма да решат проблема на малките и средни фирми, защото става дума за системни затруднения, коментира Негулова обявената вчера от енергийното министерство възможност за подкрепа от 30 лв/мвтч.
Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране обявиха нова мярка в подкрепа на малкия бизнес, който е на свободния пазар на електроенергия, но не си е избрал доставчик, а се снабдява от доставчик от последна инстанция /ДПИ/. Това е най-скъпият начин за снабдяване, който има по-скоро дисциплиниращ ефект да накара потребителите да сключат договор с търговец, но не е дългосрочно решение, коментираха от ведомството и изтъкнаха, че към момента 41 на сто от малките фирми, които трябваше да излязат на свободния пазар от 1 юли, не са избрали своя доставчик. МЕ и КЕВР предлагат промяна в методиката за определяне на цените на енергията на ДПИ. По изчисления на двете институции изменението в методиката ще намали сметките за бизнеса с около 30 лв/мвтч. Мярката ще действа временно, за три месеца, от 1 ноември.
Малкият бизнес е ангажиран с оперативната си дейност не по-малко от осем - десет часа на ден, коментира Негулова причината за значителния процент на малките фирми, които не са избрали своя доставчик на ток. Фирмите дори не разбраха какво трябваше да избират, нямаше ясна кампания какво и кога се очаква, какви са вариантите, сравнение на предложения, допълни тя.
От Министерството на енергетиката и КЕВР увериха, че се планира сериозна разяснителна кампания, която да мотивира възможно най-голям брой фирми да изберат търговец на електроенергия на свободния пазар.
По думите на Негулова тепърва предстои да се оцени какъв ефект ще окаже тази енергийна подкрепа. Тя допълни, че фирмите няма да имат проблеми само с увеличението на цените на електроенергията. Сега в цикличен порядък се увеличава всичко друго, което ползваме като суровини и материали, защото енергоносителите рефлектират върху цените им, каза председателят на Националнoто сдружение за малък и среден бизнес. Според нея тази енергийна мярка трябва да бъде последвана от поредица действия в подкрепа на бизнеса и по-специално за микропредприятията, които са с ограничени ресурси за справяне в такива ситуации.
Според Негулова трябва да се помисли за това как ще бъдат подкрепени предприятията, които има проблеми с плащанията към фиска. Непрекъснато в сдружението получаваме питания дали има начин да бъдат отсрочени задълженията на фирмите, като хората дори нямат представа как да го направят, коментира председателят на сдружението и допълни, че целта е държавата да определи мярка, с която да се даде подкрепа с регламентиран подход към всички компании.
Необходимо е и помощта да се насочи в определени сектори. Според Негулова се очаква в тежко положение да изпадне животновъдният сектор. Над 100 000 души са в селското стопанство, как ще оцелява малкият земеделец, попита председателят сдружението за малък и среден бизнес. Според Негулова мерки би могло да има през Държавния фонд "Земеделие", Българската банка за развитие в посока варианти за мостово финансиране, рефинансиране на кредити на малки предприятия, за да могат да направят план за една - две години как да управляват развитието на бизнеса си. Ако това не се случи, изходът за много от колегите е ясен - отиват в сивата зона, коментира Негулова.
В коментар за ползата от мерките в подкрепа на бизнеса заради пандемията Негулова каза, че са единици фирмите, които успяват да се възползват от мярката "60 на 40" и допълни, че тя е по-полезна за фирмите с по-голям персонал. Микропредприятията, които са над 80 процента от всички компании в страната, са основно самонаети или за тях работят трима - четирима души. За малките предприемачи все още не са ясни вариантите за използване на финансовите инструменти за преместване от едни кредити към други или допълване на съществуващото им портфолио с банките. По думите на Негулова банките нямат интерес да промотират държавните механизми и инструменти, по които партнират, защото предпочитат да предоставят останалия си ресурс, който се предлага при по-висока лихва и със сигурни обезпечения. Друг проблем е свързан с недостатъчното развитите териториални структури на ББР и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните фирми, което води до това, че основно в селските общини държавните мерки са малко познати, каза Негулова.
Евентуалното увеличаване на минималната заплата, което се обсъжда, според Негулова ще затрудни допълнително малкия бизнес, защото това значи нови разходи и ще доведе до съкращаване на персонал или до необявена заетост. Негулова напомни, че това предложение задължително трябва да премине през оценка на въздействие, особено върху малкия бизнес, за което има разработен от ЕК тест как да се изчислява това отражение.
Къде са сега седерастите
dg
Ето че успя...