Един от най-големите изтичали някога масиви с данни за действията на политици, бизнесмени и други в офшорни зони отеква втора седмица в световното публично пространство. Преминали през Британските Вирджински острови и други юрисдикции сделки и активи, показани в досиетата "Пандора" на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), не насочват непременно към незаконни действия, но изваждат на показ съмнения за корупция, укриване на данъци и активи, които много от тях не биха могли да си позволят с основния си доход.

"Дневник" се обърна към Йелена Чосич, която е част от екипа за работа с данни на ICIJ, с въпросите, възникващи от това разследване, за начина, по който е работил екипът, за целите и очакваните му резултати.

Как преглеждат и обработват 12 млн. документа

Сътрудничеството, обхванало над 600 журналисти по света, доведе до публикуването на информация за активи на стойност милиарди в офшорни зони. Данните са извлечени от 11.9 млн. документа (малко по-малко, отколкото в "Досиетата от Рая") и 2.94 терабайта (безпрецедентен масив информация).

Как изобщо се обработват почти 12 млн. документа? Как се избира откъде да започне работата в екипа от близо 40 души в ICIJ?

Каква част от данните вече е обработена

Най-важните документи са проверени. В момента се прави опит за структуриране на данните от тях, за да могат партньорите по-лесно да ги използват. Според Чосич, ако може да се очаква голямо развитие, то е в историите, които предстои да се развият или публикуват. "Много е трудно да се публикува всичко за 5-6 дни. Мога да ви кажа, че ще има още разследвания - не само от ICIJ, но и от партньорите по света."

Ще има ли и други имена

По този въпрос от ICIJ могат да отговорят кратко: "Да." Броят на очакваните нови (а може би дори изненадващи за самите журналисти) имена вероятно ще е по-малък от откритите досега, но ще ги има, смята Чосич.

Ще стане ли публично достъпна цялата информация

"Да, това е част от базата данни Offshore Leaks Database," в която в момента има информация от предишни течове. Нужно ще е обаче време за преминаване през всички данни от "Пандора" и проверка, обяснява журналистката.

Как се пази тайна цели две години

Работата по огромния масив документи продължава две години. През това време нищо от нея, през нито един от партньорите на ICIJ, не се появи публично? Как успя консорциумът толкова дълго време да опази пази теча от изтичане?

Какво означават досиетата "Пандора" за Източна Европа

Йелена Чосич работи по координацията с партньорите на ICIJ в Източна Европа. С работата си в КЪДЕ????? тя има поглед върху Източна и особено Югоизточна Европа; Балканската мрежа за разследваща журналистика например често публикува разследвания за злоупотреби във властта в Сърбия, Черна гора и други държави в региона. Ще имат ли обаче ефект и последните разкрития?

Промени ли се подходът на политиците и бизнеса към офшорните сметки

Досиетата "Пандора" са поредния теч с данни за политици, бизнесмени и други, които крият по различни причини парите си на глобално ниво. Само от 2016 г. насам имаше други два големи масива, изтекли онлайн - "Досиетата от Панама" (Panama Papers) и "Досиетата от Рая" (Paradise Papers). Във всяка от тях имаше милиони документи и стотици известни на национално или глобално ниво имена. Може би желаещите да използват такива инструменти, попаднали в "Пандора", ползват нови тактики?

"Има и промени," обяснява Чосич. По думите ѝ някои от използваните за офшорни услуги компании са затворени, други остават в бизнеса.

Някои от компаниите са затворени, някои остават в бизнеса. Компании като Alcogal (правна кантора в Панама) например, появявали се и преди в документи като свързани с офшорни дейности, са основната "панамска" връзка в "Пандора", използвани много и от граждани на Латинска Америка, и на Русия; в конкретни региони може да остават предпочитани конкретни дестинации, както Кипър е чест избор на руснаците. В хода на разследванията на ICIJ се очертава набор от 39 юрисдикции, използвани за подобни цели.

Колко големи са потоците в "Пандора" и колко голяма - офшорната индустрия

Колкото и мащабен да изглежда течът, довел до досиетата "Пандора", възниква въпросът каква част представлява от глобалната офшорна индустрия. Според Чосич няма как да се оцени, но става въпрос за "трилиони", а офшорният бизнес вероятно формира "най-голямата глобална индустрия".

Защо хората продължават да правят това, ако има риск да ги хванат

Течовете от последните години показаха, че притежателите на офшорни сметки не са недосегаеми. Защо продължават да ги използват, ако има риск да бъдат хванати? "Рискът да те изобличат е по-малък от това да увеличиш богатствтото си, като не плащат данъци, като не декларираш имуществото и яхтите си," смята Чосич. "Ако изкарвате пари от Русия от доходоносен бизнес, които печелите, като сте близък приятел на Путин, не искате да се знае, че сте го направили, нали? Искате просто да го скриете."

Ще спрат ли политиците да използват офшорни зони след толкова течове

Йелена Чосич вижда ефекта от работата на ICIJ другаде - справянето с проблема е въпрос на време и на "изток", и на "запад" в Европа и е добре дотогава колкото може повече информация за потенциални нередности да стане публична.