Първата реална крачка по пътя на „зеления преход“ е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост, който полага основите на подготовката за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Изключително съм удовлетворен, че Планът на България вече е финализиран и че днес ще бъде внесен за разглеждане в Европейската комисия.
Това заяви премиерът Стефан Янев по време на конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“.
Според него Планът не само отговаря на визията и приоритетите на ЕС, но и почива на изцяло нова философия за развитие на българската икономика. Като основни акценти в документа той открои декарбонизацията на икономиката, засилената финансова подкрепа за бизнеса и инвестиционния фокус в социалната сфера, който също цели повишаване на икономическия потенциал на страната ни.
Янев посочи, че Планът за възстановяване и устойчивост, в който са заложени средства на стойност 12,9 млрд. лева и 46 реформи, ще предостави на българската икономика, индустрия и бизнес необходимия импулс за тяхното развитие и осъвременяване в духа на тенденциите на 21. век. Същевременно чрез заложените в Плана 59 инвестиционни проекта ще се постигне по-високопроизводителна икономика, която създава продукти с висока добавена стойност.
„С това се стремим да гарантираме перспективата за устойчиво и възходящо развитие на българската икономика в следващите години. Добре разбираме отговорността, която поемаме, но го правим с ясното съзнание, че има приоритети, които не търпят отлагане. Длъжни сме да отговорим на очакванията на българските граждани и да направим необходимото, за да могат тези приоритети да бъдат реализирани своевременно“, категоричен беше Янев.
Премиерът подчерта огромното значение на предложените фондове и механизми в подкрепа на икономиката, енергийната сфера и на гражданите. Според премиера обаче това не е достатъчно и е необходимо да се мисли как националните държавите да имат по-голяма гъвкавост и самостоятелност в процеса на вземане на решения при управлението на кризи.
„Време е за такъв дебат, защото виждаме, че на наднационално ниво понякога не може да се реагира достатъчно бързо, така че да бъдат защитени европейските граждани и бизнеси от подобни негативни импликации, като тези, свързани с високите цени на енергийните източници“, отбеляза Янев. В този контекст според премиера инициативата, свързана със Зеления преход, може да постигне своите амбициозни цели, единствено ако бъде осъществена с необходимата прецизност, гъвкавост и при адекватно съобразяване с националните особености на държавите.
Янев изрази своята подкрепа за „зелената идея“ и за усилията да бъдат съхранени околната среда и природните дадености. По думите му е важно да бъдат адресирани адекватно всички проблеми, свързани със замърсяването и климатичните промени. „Инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето – в нашата обща перспектива за устойчиво развитие и просперитет, инвестиция в нашия цивилизационен модел и в необходимостта от неговото надграждане, инвестиция в благополучието на нашите народи“, заяви Янев.
Премиерът подчерта високите цели, които Европа си е поставила и амбицията й да се превърне в първия климатично неутрален континент, гарантирайки по този начин лидерската си роля в справянето с глобалните предизвикателства по устойчив начин.
Той припомни, че България е най-въглеродно интензивната държава членка на ЕС и преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства пред българската индустрия. „България полага значителни усилия за постигането на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г.", заяви премиерът Стефан Янев и посочи, че българското правителство разглежда с необходимото внимание планирането на стратегическите действия за справяне с предизвикателствата, свързани с промените в климата.
„Трябва да сме наясно, че преходът може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава и че ще бъде споделен като приоритет от гражданите“, заяви още министър-председателят.
По думите му България трябва да е активна по отношение на всички актуални процеси, които касаят иновациите и инвестициите в нови технологии и в трансформирането на икономиката в контекста на реалностите и изискванията на 21. век.
„В същото време трябва да направим необходимото, за да защитим своите основни предприятия и работещите в регионите, да гарантираме своята икономическата и социална стабилност“, заяви още той. По думите му е важно да има конкретни гаранции, че отделни региони няма да бъдат изоставени и че ще бъдат осигурени нови работни места с достойни заплати.
