Думата “хиромантия” като термин обозначава изучаване на ръката. Още в дълбока древност различни философи и мислители са се опитвали да разберат тънките линии, начертани по дланите.

Истинският произход на хиромантията все още не е известен. Съществува мнение, че тя се е зародила в Китай или Индия около 3-то хилядолетие преди новата ера, а след това се е разпространила в гръцката и римската култура.

От далечни времена хиромантията се е смятала за свещена наука и се ползвала с популярност в средата на великите учени. Още Питагор в трактата си „Физиогномика и хиромантия”, който датира от около 530 година преди н. е., е писал, че линиите не се нанасят върху човешката ръка без причина – те се дължат на влиянието на небето.

Първия европейски труд по разчитане на дланите е книгата на Йохан Хартлиб “Kunst Chiromania” (“Изкуството на хиромантията”).

С гадаенето по ръката във всички времена са се славили особено циганите. Освен линиите на съдбата, те са изучавали и пръстите. Всеки пръст при циганите носи названието на една от планетите и е представя характеристиките на тази планета:
- палецът - Аполон
- показалецът – Юпитер
- средният пръст – Сатурн
- безименният – Слънце
- кутрето – Меркурий.

Постепенно хиромантията става голямо езотерично познание и много малко хора изучават подробно тази старинна наука.

С времето хиромантията се превръща в дворцово изкуство. Голям неин ценител е бил Наполеон Бонапарт, на когото е направила силно впечатление мадмоазел Ленорман, която е умеела да гледа на длани и на карти на неговата жена Жозефина.

С хиромантията днес се занимават професионалните астролози, които само помагат за лекото повдигане на завесата на тази странна наука.

Да изследваме ръката си:

1. Ако искате да разберете себе си или друг човек, разгледайте внимателно и опипайте кожата на ръката. Грубата плътна кожа свидетелства за прям характер, а прозрачната студена кожа е белег на изтънченост.

2. Разгледайте формата на дланите и дължината на пръстите. Равната квадратна длан говори за прямота и практичност, а по-изпъкналата длан – за впечатлителност и мнителност.

3. Късите пръсти разкриват енергичност и повърхностност. Хората с дълги пръсти като правило са педантични и упорити.

4. Хората, чиито пръсти са със средна дължина, не могат да се похвалят със своята прецизност, както и с шеговитост.

Основни линии на дланите и тяхното значение.

1.Линията на сърцето.

Гадаенето трябва да започне именно с тази линия, тъй като тя носи основната обща информация за човека и за неговите емоции. Обикновено линията на сърцето започна в края на дланта, под кутрето и извитата крива върви към показалеца и средния пръст. Много е важно къде завършва тази линия. Най-разпространеният завършек е мястото между показалеца и средния пръст.

Хората с такава линия на сърцето правят компромиси с всичко. Те са дружелюбни и открити за заобикалящите ги, но не и натрапчиви. Ако линията на сърцето е къса и права, човекът е доста сдържан в своите емоции, той предпочита да таи всичко в себе си. Ако линията върви към показалеца и свършва под него, човекът е склонен към перфекционизъм, той идеализира всичко и изисква същото от другите.

2. Линията на главата (ума).

Тази линия показва как се разпорежда нейният собственик с умствените възможности, дадени му от природата. Тази линия се вижда добре. Слабото й очертаване говори за слаб интелект или за продължителна елементарна умствена дейност. Ако линията е неравна, върви на зигзаг и е с различен цвят, нейният собственик се отличава със своя злобен нрав и склонност към кражба. Съвпадането или разминаването на линиите на живота и ума е важен момент – това е мерило за душевното равновесие.

Линията на ума започва в свивката на дланта под показалеца, но може да завършва на различни места. Ако линията е ясна, дълга и се спуска надолу, това означава, че човекът не е твърде умен, а само е увлечен от работата си, вниква във всички детайли и нищо не изпуска от погледа си.

Ако линията на ума започва над линията на живота, това означава, че човекът притежава талант, безгранично честолюбие и ясни стремежи. Ако тя се раздвоява в края си, се образува т.нар. вилица. Тя свидетелства за много идеи, възникващи в главата на човека, които той осъществява през живота си. Ако линията е къса и стига да безименния пръст, това е признак на лекомислие.

3. Линията на живота.

Линията на живота показва физическото състояние на човека и разказва за неговите хронични заболявания. Особено значение има площта, която тя заема върху повърхността на дланта. Колкото по-далече е тази линия от палеца, толкова повече жизнелюбие и устойчивост притежава човекът. Ако линията е твърде близо до палеца, човекът страда от липса на жизнена енергия, депресия или нервозност.

Важно е да се знае, че прекъсването на линията на живота не е знак за смърт или силни болести. Понякога това означава рязка смяна на възгледите за живота.

Върху палеца при някои хора се наблюдават ситни къси линии. Притежателите на такива линии са извънредно нервозни хора, които се вълнуват от дреболии и силно преживяват за всяко нещо.

4. Линията на съдбата.

Линията на съдбата е симбиоза на другите линии, тя посочва предназначението на човека на този свят и разкрива смисъла на неговия живот. Линията на съдбата е уникална – тя не се наблюдава при всички хора. Това е така, просто защото много хора просто съществуват и не разбират смисъла на своя живот. Тези, които знаят какво искат и се реализират в някаква сфера, имат равна и права линия на съдбата.

При повечето хора линията на съдбата няма ясно начало. Най-често обаче тя започва от китката или от линията на живота. Тя може да се появи и на 40 годишна възраст и като правило възниква тогава, когато човекът разбере, че се е “намерил” на този свят.

5. Линиите на брака.

Между свивката на кутрето и линията на сърцето, от външната страна на ръката, ние откриваме хоризонтални чертички, които са т.нар. линии на брака.

Под думата “брак” не трябва да се разбира църковно венчаване или гражданско бракосъчетаване. Външните събития не се отразяват върху ръката, върху нея оставят следи само вътрешните преживявания или възможността за такива преживявания.

Затова линиите на брака посочват, че човекът, който ги притежава, е способен за т.нар. “духовен” брак. Ако линиите са много или не са ясно очертани и са разкъсани, характерът на човека изключва възможността за щастливо брачно съжителство.