Ръстът в проектите за енергийни общности в Европа в голяма степен се дължи на въвеждането на различни помощни механизми и стимули като преференциални тарифи за изкупуване на електроенергия, данъчни облекчения и безвъзмездна помощ. Това пише в доклад за развитие на енергийните общности в България на Теодора Стоянова (в екип с Тоби Кутюр и Тома Павлов) от E3 Analytics. Теодора Стоянова е консултант в областта на енергийния преход и възобновяемите източници на енергия.
Според авторите на доклада тези механизми позволяват на енергийните общности и производителите-потребители активно да участват в производството на възобновяема енергия и да печелят от него. Нови проучвания показват, че спирането на помощните схеми се отразява неблагоприятно на развитието на енергийните общности в цяла Европа. Съкращенията в тарифните схеми в Германия и Дания, например, доведоха до значително снижение в темпа на основаване на енергийни кооперативи през последните години. И в двете страни постепенно се налага разбирането, че за да се поддържа темпът на развитие на енергията от ВЕИ, необходим за постигане на целите в областта на енергетиката и климата, гражданите и подкрепата от общността са решаващи. От примера на Германия и Дания могат да се извлекат важни поуки за навлизането на енергийните общности в други части на Европа, където те едва сега започват да се формират.
Теодора Стоянова, Тоби Кутюр и Тома Павлов считат, че енергийните проекти на ниво общност позволяват на хората да бъдат активни участници в енергийната система, подпомага децентрализацията й и намалява общата зависимост от изкопаемите горива, като по този начин допринася за ограничаването на емисиите на парникови газове. Освен това концепцията за енергийни общности представлява социална иновация, която може едновременно да даде решения за проблема с енергийната бедност, засягаща няколко региона в ЕС, не само в Източна и Централна Европа, но и в държави като Испания, Португалия, Италия и Ирландия.
Много енергийни общности дават възможност на социално и икономически уязвими групи да участват и да се възползват от проектите, без да допринасят финансово към тях. Странични ефекти от такива проекти са социалното сближаване и чувството за принадлежност и взаимно доверие, които имат съществен принос за укрепването на местните общности.
Действията за борба с енергийната бедност са особено навременни: приблизително 40 процента от домакинствата в България се затрудняват да си плащат сметките за електричество/отопление, посочват авторите на доклада. Липсата на стандартна дефиниция на енергийната бедност обаче спъва опитите за разработване на последователна стратегия за решаване на проблема.
България е на прага на дългосрочна трансформация на енергийната си система през десетилетията до 2050 г. Сред основните фактори за това са бързо спадащите разходи на инсталациите, използващи възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), новата Директива на Европейския съюз за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II), трайното покачване на цените на електроенергията, дължащо се отчасти на либерализирането на пазара, нуждата да се намали енергийният и въглеродният интензитет на икономиката и влиянието на пазарни сили, действащи отдолу нагоре. В допълнение, Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници заедно с Европейския зелен пакт дават тласък за коренно преосмисляне на инвестициите в областта на енергетиката и климата в целия ЕС.
Като държава членка на ЕС, България е задължена да прилага RED II. Като част от този процес тя ще трябва да приеме редица нови разпоредби, за да осигури по-голяма правна и регулаторна сигурност за развитието на енергийните общности. В директивата е заложено правото на домакинствата и предприятията да инсталират собствени системи за снабдяване с енергия от възобновяеми източници по места и са предвидени редица ясни насоки във връзка с регулацията на сектора. Посочени са и конкретни изисквания за улесняване на създаването на енергийни общности.
Енергийните общности могат значително да допринесат за възстановяването след пандемията от COVID-19, като подкрепят местното икономическо развитие и същевременно помагат на общностите в целия ЕС да участват в постигането на заложените цели в областта на енергетиката и климата. Те съществуват под различни форми много преди да бъдат официално признати в европейското законодателство. Затова се наблюдават разлики в отделните страни.
Енергийната общност е група лица, които се обединяват и съвместно финансират проект за възобновяема енергия, или под формата на гражданска инициатива със структура "отдолу нагоре", или в партньорство с местните общини.
Авторите считат, че към момента основните усилия на България за преодоляване на проблема с енергийната бедност са насочени към поддържане на изкуствено ниски цени на електро- и топлоенергията за битови нужди. Един от недостатъците на този подход обаче е, че отслабва стимула за инвестиране в енергийна ефективност или за закупуване на по-ефективни уреди за крайна употреба. Това е една от областите, в които енергийните общности биха могли да помогнат, като предлагат решения за намаляване на сметките за енергийни услуги, предоставят пряк достъп до по-евтина енергия от ВЕИ, произвеждана на място, и помагат на домакинствата от енергийната общност да повишат енергийната си ефективност.
Енергийните общности са част от демократизацията на енергийната система и дават възможност на гражданите да бъдат активни участници в нея, а не просто пасивни потребители. В светлината на очакваната либерализация на електроенергийния пазар в България до 2025 г. енергийните общности предлагат на общностите (особено социално и икономически уязвимите) ефективен способ да задоволяват енергийните си потребности по устойчив и достъпен начин, допълват Теодора Стоянова, Тоби Кутюр и Тома Павлов.
