Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага с промени в Закона за обществените поръчки /ЗОП/ инженерингът да отпадне за всички строежи в България, в които има и един лев публични средства. По този начин ще се намали цената на строежите, които се извършват с публични средства, ще се повиши качеството им и ще се създадат условия за по-малко корупция. Това съобщи на пресконференция служебният министър Виолета Комитова.
Тя напомни, че инженерингът е вид обществена поръчка за строителство, при която по думите й има възможности за оскъпяване на строителството от четири до пет пъти, за ниското му качество и за тежки корупционни практики. Комитова изтъкна, че промените в ЗОП са по инициатива на министъра на финансите и Агенцията за обществени поръчки и се отнасят до промени, свързани с поръчките инхаус.
Сред другите подготвяни от ведомство нормативни промени са тези в Наредбата за техническите паспорти на строежите, като се предвижда да отпадне задължението за гражданите до 2024 г. да извадят по 1000 лева и да имат технически паспорт, каза министърът. Тя определи предишната наредба като безсмислена, защото технически паспорт на сграда се изисква, ако имаме намерение за преустройство. Освен това, според министъра, тези паспорти не са нужни, защото те са документ за сградата, който отразява моментното й състояние и ако решим след десет години да правим ремонти, тогава паспортът ще изглежда по друг начин и ще ни трябва.
По Наредбата за достъпна среда, заварена от предишния министър, се е предвиждало в многофамилни жилищни сгради всички апартаменти да са предвидени за хора с увреждания. В момента министерството работи по промени, които са съотносими към предишна наредба, базирана на германския опит, която е изисквала при сграда с повече от 30 жилища едно от тях, ако може да е на партера, да бъде пригодено за хора с увреждания. Докато текстовете се преработват, старата наредба е отменена със срок до една година, допълни министърът.
Ведомството предлага промени и в Закона за устройството на територията /ЗУТ/ по чл. 148, който беше въведен през февруари тази година и регламентира така наречената приложна регулация, с което практически се въведе забрана за строителство в София. Комитова напомни, че този член от ЗУТ беше обжалван от омбудсмана и по него има становища на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, като там се посочва, че е въведена недопустима безсрочна строителна забрана и промените са противоконституционни. Министерството работи по промените на този текст, като целта е да бъдат удовлетворени както тези, които искат да сторят, така и тези, които искат да отчуждават, и тези, които прилагат регулацията. В отговор на въпрос от МРРБ обясниха, че се предлага да има механизъм, с който общината да придобие частите от имотите в основната си част, които са в улицата - 6 метра пред лицето на имота. Във връзка с тези законови промени ДНСК прави планова проверка в Столичната община в направление "Архитектура и градоустройство", като резултатите сега се обобщават.
Други промени в ЗУТ са свързани с изискванията към преместваемите обекти по отношение на техните външни захранвания - ток, вода и канализация. Промените са свързани със случая, при който на столичен булевард загина дете, защото кабел с високо напрежение беше оставен оголен. По действащото законодателство, когато се поставя преместваемо съоръжение, захранването му и всички външни връзки са ставали по предписание от експлоатационното дружество, без да има разрешение за строеж и без да има отговорен за това, обясниха от МРРБ в отговор на въпрос. Сега от Министерството искат всички външни връзки да се случват с разрешение за строеж, за да е ясно кой го е извършил и да има отговорен за това. Изключение се предвижда само за временни събития - например панаири, но при спазване на всички останали изисквания, включително и за достъпна среда.
Друга нормативна промяна в ЗУТ е свързана със случая с така наречените преместваеми обекти на къмпинг "Смокиня", за които незаконни обекти се оказва, че ДНСК няма права да се намеси. В отговор на въпрос от МРРБ уточниха, че се предлага възможност ДНСК да проверява всички проекти и разрешения за поставяне на подобни преместваеми обекти и да има права за отмяната им, когато са незакосъобразни, още преди да се реализират.
Промяната в ЗУТ е инспирирана и заради случая "Артекс" и споровете за това докога е валидно разрешението за строеж, каза министърът. По тази причина се предлага разрешението за строеж да важи само от датата на разрешението, а не от някакви други дати, допълни тя.
Досега валидността на разрешението за строеж стартираше от момента на откриването на строителната площадка, а това става само веднъж. Този текст на закона според МРРБ игнорира останалите презаверки на това разрешение, което според ведомството е парадоксално. От МРРБ уточниха, че идеята е с промените да се регламентират сроковете на разрешенията за строеж от момента на влизането в сила на изменението на ЗУТ, а не се цели да се върне нещо със задна дата.
В Комисията за контрол на строителството на магистралите и пътищата са поканени всички участници в процеса, в това число и фирмите изпълнители и няма конфликт на интереси, каза в отговор на въпрос министърът.
От ДНСК съобщиха, че в приемателните комисии ще бъдат канени вече и специализирани неправителствени организации, за да могат да изразят становището си преди обектът да бъде въведен в експлоатация.
