В отделението за лечение на COVID-19, ръководено от д-р Рада Прокопова, има 30 разкрити легла, но в момента се лекуват 37 пациенти. Последният пациент е приет рано сутринта, в 6 часа, веднага след като едно легло се е освободило. Д-р Прокопова не пропуска да отбележи, че предишният пациент се е подобрил и е бил изписан. Другият вариант да се освободи легло е някой да умре.

„Приемът на пациенти в болницата се осъществява по този начин – изписва се пациент, приема се пациент. Нямаме свободни легла никъде“, казва д-р Прокопова пред Свободна Европа.

Тя е специалист по кардиология и вътрешни болести и е началник на Отделението по кардиология на УМБАЛ „Света Анна“ (Окръжна болница). След началото на пандемията от COVID-19 обаче ръководеното от нея отделение е преобразувано и сега лекува пациенти с коронавирус.

Още две от отделенията по вътрешни болести в болницата са преобразувани и лекуват COVID-19. По думите на д-р Прокопова в момента и в тях са приети повече пациенти от разкритите легла.

„В спешно отделение и вчера, и онзи ден има буквално листа на чакащи – обработени пациенти с рентгени, скенери и кръвни изследвания, които чакат да се освободят легла. Тоест ние да изпишем пациент, за да могат те да бъдат настанени“, разказва още д-р Прокопова.

Така изглеждат през нейните очи последните седмици, през които последната вълна на епидемията достигна пик. Само през двете седмици преди 4 ноември, четвъртък, когато говорим с д-р Прокопова, над 11 500 пациенти са приети в български болници с COVID-19, а 1870 са починали.

„Изключителен удар“

В отделението на д-р Прокопова в „Св. Анна“ постъпват предимно тежко болни пациенти. Болницата приема и хора, лекувани в по-малки лечебни заведения, които са се влошили.

„Тази формулировка - отделение за леко към средно тежко болни от коронавирус - при нас се разбива в действителността. При нас в обикновените отделения лежат средно към много тежко болни от коронавирус – с тежка дихателна недостатъчност, с необходимост от кислород, с тежки промени в белия дроб“, разказва д-р Прокопова.

По думите ѝ пациентите с коронавирус лежат в болница поне 10-12 дни, а в някои случаи и по-дълго – повече от месец. Затова леглата се освобождават рядко и трудно се намират места за нови пациенти, когато натискът върху болниците е голям.

Лекарката разказва, че постъпващите в отделението ѝ пациенти в 70% от случаите имат нужда от кислород още при приемането си, а останалите – в следващите до 48 часа. Стандартното количество е 15 литра в минута. В случай че пациентът има нужда от повече кислород, той трябва да бъде интубиран.

„Представете си колко мъчително е да гледаш топчето на кислорода да е на 15 [литра в минута] и да знаеш, че ако имаш нужда от повече, ще трябва да отидеш за интубация… И докторът го следи всеки ден, по 3-4 пъти на ден с надеждата това число да започне да намалява“, казва д-р Прокопова.

„Смъртността е висока. В световен мащаб е висока. Но в болница, в която пристигат възможно най-тежките случаи, смъртността е по-висока от средната. Затова казвам, че ние сме подложени на изключителен психологически удар“, добавя тя.

„Не му се вижда краят“

Изтощението и умората сред лекарите в отделението, ръководено от Рада Прокопова, е голямо. Според нея обаче не това е най-трудното.

„Най-лошото не е в това, че ние сме изтощени, а че на това краят не му се вижда. Защото това поражда чувство за безнадеждност и за безизходица.“

Тя казва, че много санитари, медицински сестри и лекари напускат. „Все по-често се наблюдават медици, които са свръхуморени и предпочитат да напуснат работата в болница, за да не може да бъдат заети с този труд.“

По думите ѝ в нейното отделение всеки месец напуска по една медицинска сестра и в момента има само три.

„Моето отделение и другите отделения в момента разчитат на младите специализиращи лекари от всички специалности, които поемат и функции на санитари и сестри“, казва тя.

„За тях мога да кажа, че се държат изключително достойно през тази година и повече. И никой не се предава.“

Лекарката обяснява факта, че медици напускат, с трудността на работата, страха от инфекцията и стреса.

„Това са много тежко болни хора. Да се гледат такива тежко болни е много трудно. Те често умират. Често умират млади хора. Не на всеки психиката издържа.“

В разгара на четвъртата вълна

Разговаряме с д-р Прокопова няколко дни, след като в България беше отчетен рекорден брой смъртни случаи от COVID-19 наведнъж – 310. През последните две седмици според официалните данни на Единния информационен портал в България са починали 1870 души с коронавирус.

За същия период – от 22 октомври до 4 ноември – новите потвърдени случаи са над 64 000. България продължава да е в тъмно червената зона по заболеваемост. Здравните власти казват, че не обмислят промяна в съществуващите противоепидемични мерки и отчитат подобрение на ситуацията.

През последните две седмици в болници в България са влезли над 11 500 пациенти с COVID-19.

Според д-р Прокопова „напливът е огромен и изисква изключителна мобилизация“. Тя обаче посочва, се ситуацията е била по-тежка миналия ноември, когато броят на хората, имащи нужда от болнично лечение се е повишил рязко.

„Докато тази вълна за нас беше общо взето прогнозируем проблем и ние не оставихме тя да ни връхлети неподготвени“, казва тя.

На дъното в ЕС по ваксинация
Основната разлика между вълната в края на 2020 г. и тази, с която България се сблъсква сега, е, че има средство, което предпазва – ваксините. България обаче продължава да е последна в Европейския съюз по дял ваксинирано население. Според данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) 26,4% от пълнолетните българи са със завършен курс на ваксинация. Средно за ЕС този дял е 75,6%.

През последните седмици, след въвеждането на зеления сертификат като условие за достъп до развлечения на закрито, ваксинирането в България се ускори. Страната обаче все още е далеч от средните за Европа нива.

„Ако ме питате мен, мисля, че е хубаво, че хората решиха да се ваксинират. Причините им за ваксиниране много-много не ме интересуват“, казва д-р Прокопова.

„За обществото няма никакво значение причината и повода, поради който някой върши правилно нещата.“

Самата тя е един от първите ваксинирани в България. Мнозинството от колегите ѝ в болницата също са ваксинирани и сред тях почти няма заразили се, казва тя.

В отделението на д-р Прокопова са приемани и ваксинирани пациенти, но те са значително по-малко и успяват да се възстановят.

„За тези два месеца имаме един ваксиниран пациент, който почина, който за жалост имаше много тежки придружаващи заболявания“, казва тя.

Лекарката обаче смята, че ускоряването на ваксинацията, което се наблюдава след въвеждането на зеления сертификат в България, няма да има осезаем ефект веднага.

„Мисля, че за съжаление в следващите месеци смъртността и заболеваемостта ще са големи. За този, следващия и по-следващия месец би имала ефект ваксинацията, която би била проведена лятото. Тази ваксинация ще се отрази едва на пролетните вирусни вълни.“