Идеята за приемане за закон за фалит на физическите лица продължава да е актуална за българското общество. Днес експерти от Съвета по икономически и публични политики повдигнаха отново темата в Националния пресклуб на БТА.
Българското законодателство е закъсняло с въвеждането на личния фалит, но то ще има влияние върху страшно много хора и бизнесa, защото у нас кредитният портфейл на физическите лица и малките фирми е над 28,5 милиарда лева. Това казаха в Националния пресклуб на БТА Никола Филипов, Михаил Кръстев, Владимир Сиркаров, Кузман Илиев и Деян Драгиев от Съвета по икономически и публични политики, като представиха данни от доклада: "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти".
Има пряка корелация на нивото на БВП и законодателството за личния фалит. Там, където има закони за несъстоятелността, може да се постигне по-високо ниво на икономически растеж. Според европейско изследване въвеждането на законодателство в сферата на потребителската несъстоятелност може да има положителен ефект върху БВП в размер до 3 процента и повишение на заетостта до 2 процента.
Големият въпрос при личната несъстоятелност е какво се прави с физическото лице, след като се установи, че е във фалит. Търговските дружества се оздравяват или фалират, но проблемът е как човек да бъде освободен от своите задължения, да започне на чисто и какво да се прави с неговите дългове. В някои държави такова лице не може да изпълнява определени длъжности, като например да е нотариус или да заема държавни служби. Ако състоянието на фалит е свързано със зависимости като наркомания или злоупотреба с алкохол, е важно да се реши дали ще има ограничителни мерки към поведението на такова лице.
Членовете на Съвета призоваха законът да не се пише на парче, а след сериозна дискусия по всички негови аспекти и свързани страни, защото може да се отрази на стабилността на финансовата система. Нужен е сериозен дебат, най-вече за ценностите на обществото, и е трудно да се изготви проект на закон, посочиха експертите.
Поддръжниците на възможността за личен фалит виждат в нея шанс за ново начало за хора без имущество, затънали в дългове и без никакви изгледи да се освободят от тях. Аргументите против са, че може да се стимулира лекомисленото вземане на кредити и рисковете от злоупотреба.
През 2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) прие Тълкувателно решение номер 2/26.02.2015 г., с което осъвремени някои схващания, застъпвани от Върховния съд и приемани до този момент за меродавни. Прилагането на решението като краен резултат доведе до някаква, макар и ограничена форма на личен фалит и на възможност длъжникът все пак, след определен период от време, да се освободи от своята задлъжнялост, коментират експерти по гражданско право.
Миналата година ВМРО внесе в парламента проект на закон за личния фалит и предложи десетгодишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица, която беше и приета на първо четене. Защита според проектозакона можеха да поискат хора, които в продължение на три месеца не са могли да плащат едно или повече задължения, на обща стойност не по-малко от пет работни заплати. Защитени щяха да са и тези, които имат едно или повече задължения в общ размер до 200 000 лева и предоставят на кредиторите цялото си имущество и бъдещите се доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи. Парите на длъжника щяха да постъпват по открита сметка в полза на кредиторите. След изтичане на пет години (общата погасителна давност е такава) от фалита се погасяват всички задължения на длъжника и той се заличава от регистъра на длъжниците.
Тогавашният министърът на правосъдието Десислава Ахладова се изказа скептично за проектозакона. По думите й в него "не е намерен оптималният баланс между интересите на длъжниците и на кредиторите, не е предвиден рационален и справедлив компромис при защитата на правата на длъжниците и на кредиторите, което поражда опасения, че предложената уредба ще стимулира недобросъвестните длъжници, които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват и които след изтичане на определения в законопроекта срок ще се освободят от непогасените си задължения".
Националният омбудсман Диана Ковачева също се обяви за изцяло нов закон за личния фалит, защото много от колекторските фирми могат да заобикалят десетгодишната давност на задълженията.
През лятото на 2021 г. Мая Манолова отново внесе проект на Закон за частния фалит заради проблема с "вечния длъжник". Целта на законопроекта беше да се даде втори шанс на добросъвестните физически лица и техните семейства, изпаднали в трайни финансови затруднения поради безработица, здравословни проблеми, загуба в семейството, природни бедствия и други подобни.
