Правителството одобри българската позиция за сезиране на Съда на Европейския съюз за отмяна на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство, предвидена в пакета за "Мобилност" 1. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
На 23 октомври 2020 г. България е подала три жалби пред Съда на Европейския съюз за завеждане на дела по всеки един от законодателните актове от Пакета за мобилност I. Заведени са дела С- 543/20, С-544/20 и С-545/20 относно отмяната, частично или в цялост, на трите законодателни акта от пакета "Мобилност" 1.
Една от жалбите е свързана с отмяна на разпоредбата за връщането на превозното средство, както и на разпоредбата относно периода на почивка между каботажните превози.
Българската страна положи максимални усилия да убеди ЕК да представи законодателно предложение, което да предвижда пълно заличаване на текста за връщане на превозното средство. Въпреки предприетите действия, подобно законодателно предложение не е представено към настоящия момент, уточняват от правителствената информационна служба.
С настоящия проект на позиция България отправя молба до съда да спре изпълнението на чл. 1/3/ от Регламент 2020/1055, до произнасяне на Съда на Европейския съюз с окончателен акт по дело С-545/20, Република България срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
В проекта на позиция са посочени няколко довода, които доказват основателността на жалбата. На първо място - евентуалното въвеждане в действие на мярката от февруари 2022 г. ще причини, значителни и непоправими последици за околната среда, като тяхното настъпване е с голяма степен на вероятност. Новоприетата разпоредба ще създаде условия за извършване на допълнителни транспортни курсове, което ще окаже значително отрицателно въздействие, особено върху околната среда.
България е отбелязвала многократно, че задължителното връщане на превозното средство в държавата по установяване ще доведе до неефикасно използване на транспортните съоръжения в Европа, което видно е против всички усилия да се осигури устойчиво развитие на сектора.
След подаване на жалбите и внасяне на писмените защити, през февруари 2021 г. Европейската комисия публикува резултатите от възложеното от нея проучване с цел анализ на въздействието от задължителното връщане на превозното средство, което потвърди опасенията на България.
Изводи на ЕК, както и други проучвания, като например това на KPMG от 2019 г. и адаптацията му от 2020 г., дават основание на България да поиска спиране на изпълнението на мярката за задължителното връщане на превозното средство.
Второ - приемането на временната мярка би гарантирало интересите на транспортните дружества. Транспортните фирми няма да бъдат принудени да понесат огромни финансови разходи и по-специално тези, които са установени в периферни държави членки като България. Много транспортни оператори ще бъдат принудени да прекратят дейност или да се преместят, което ще окаже огромно влияние върху икономиката и жизнения стандарт в тези държави членки, включително и повишаване на безработицата. Ще бъдат избегнати потенциални промени в наличния транспортен капацитет, които могат да доведат до повишаване на цените за някои видове транспортни операции.
В изпълнение на ангажиментите, поети от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев към българския автомобилен бранш, извършващ международен превоз на товари, правителството ще предприеме всички необходими действия за внасяне на писмена искова молба за процесуални действия по осигуряване защитата на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз във връзка със сезирането му на основание чл.278 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно спиране на изпълнението на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство.
