По повод на дебатите, развиващи се през последните месеци, свързани с промяна на административно определяния размер на минималната работна заплата (МРЗ) за страната и нейното въздействие върху заетостта, БСК представя на вниманието на държавата и социалните партньори регресионен анализ за оценка на влиянието на изменението на МРЗ върху коефициента на безработица за периода, обхващащ периода 2000-2020 г. Това съобщиха от работодателската организация.

Основен извод, който може да се направи на база на публично достъпните данни е, че при фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата, изтъкват от Камарата.

Според БСК в момента, а и в средносрочен период, българската икономика навлиза в период на спад. "БВП е под потенциала си и дори се наблюдават положителни тенденции. Това се дължи в голяма степен на изтласкване, базирано върху бюджетен дефицит, а не на жизнеспособност на икономиката. НСИ отчете едва 0,4 на сто растеж на БВП за трето тримесечие на 2021 г. при средно 3,9 на сто за ЕС (НСИ, 2021). В тази ситуация на низходяща фаза за бизнес цикъла на българската икономика едно прекомерно увеличение на МРЗ ще доведе до увеличение на безработицата, както показва иконометричният анализ", посочват от Камарата.

От БСК отново напомнят за позицията си, че МРЗ е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает. МРЗ не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, вкл. на тези за бедността и социалното изключване. Решенията за актуализация на МРЗ не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието, напомнят от БСК. Според организацията в дългосрочен план, повишаването на трудовите възнаграждения изисква ускоряване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, нарастваща производителност на труда, технологично обновяване и иновации, решителни промени на системата на образованието и професионалното обучение.

Анализът на БСК е извършен чрез използване на професионален статистически софтуер STATA. Направени са и три допълнителни контролни анализа с други свързани детерминанти, които го потвърждават. Един от акцентите в изводите от анализа сочи, че в периода 2008-2013 г., когато световната икономическа криза започна и се отрази негативно и на българската икономика, увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата. Това означава, че при фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата. Зависимостта между увеличаването на МРЗ и увеличаването на коефициента на безработица е положителна, е сред другите акценти от изводите от анализа на БСК.