Еволюцията е оформила човешкия ум само понякога да бъде логичен

Хората имат потенциално погрешни убеждения по всякакви причини. Хората искат да бъдат лоялни към ценностите на своето семейство, приятели, политическа партия или религия. Някои искат да направят добро впечатление на своя шеф и потенциални бъдещи работодатели. Други искат да избегнат конфликти с околните, за които знаят, че имат противоположни убеждения. С други думи, има много причини, някои от които всъщност са рационални, защо често не ни бива в разсъжденията.

Рационални ли са хората?

Сякаш когнитивните психолози се забавляват да откриват още и още случаи, при които хората може да сбъркат в разсъжденията си. Експертите ни казват, че хората не умеят да разсъждават. Ние се проваляме лесно при доста прости условни логически задачи от следната форма: Показани са ви четири карти, всяка от които има число от едната страна и буква от другата. Например четирите карти са със с 4, 7, E и K. Получавате следната задача: Кои две карти трябва да обърнете, за да проверите истинността на твърдението, че ако една карта показва гласна на една страна тогава има четно число от другата страна? Познайте.

Правилният отговор е, че обръщате картата с Е (това е лесно) и обръщате картата с числото 7 (защо?). Повечето хора разбират това погрешно. Всъщност изследванията показват, че по-малко от 10% от хората обръщат правилните карти (Evans et al., 1993). Повечето хора обръщат буквата Е, което е правилно, и обръщат картата с числото 4, което е неправилно.

Освен това съществува доста дълъг списък с когнитивни пристрастия, показващи например как разсъждаваме по различен начин на една и съща информация, но различаваща се по формулировка (ефект на фрейминга), използваме неподходяща информация, за да оцветим как разбираме вероятността (заблуда на конюнкцията или комбинацията), оценяваме дадено събитие като по-често или по-вероятно в зависимост от лекотата, с която свързаните събития идват на ум, по-вероятно или често срещано събитие изглежда е това, което е по-лесно да запомним (евристика на наличността - availability heuristic), склонни сме да намираме доказателства за потвърждение на нашите вече съществуващи вярвания (склонност за потвърждаване - confirmation bias) и още много (Tversky & Kahneman, 1974).

Ние не разсъждаваме като компютри

От представените досега доказателства може да се заключи, че ние, хората не умеем да разсъждаваме. И все пак това, което често видимо липсва в тази литература, е фразата „в сравнение с какво?“ В сравнение с компютрите ние не можем да разсъждаваме добре. Но това винаги ще бъде така, тъй като  компютрите са разработени така, че да бъдат абсолютно логични. Въпросът е разумно ли е да се предположи, че хората разсъждават като компютрите? Дали хората могат да бъдат напълно логични? От еволюционна гледна точка има малко основания да се предполага, че това е така.

Има една фраза на когнитивния психолог Стивън Пинкър (Steven Pinker): „Реалността е мощна принуда за избор“.

И затова има смисъл, че истината и рационалността са цели, в които умовете понякога могат да се натъкнат. Въпреки че не ни бива в разсъжденията в сравнение с компютрите, в сравнение с почти всички други животински видове, способността ни да разсъждаваме е забележителна. Ние потискаме базовите импулси и се съобразяваме или отлагаме настоящото удовлетворение въз основа на бъдещи проблеми. Ние моделираме поведенчески модели и последователности от действия в умовете си, преди да ги изиграем в реалността. По този начин можем да разрешим проблем, без физически да страдаме от последствията от провала.

Ние надхитряваме всеки друг вид, защото си поставяме цели, планираме предварително, мислим преди да действаме, помним какво работи и какво не работи и актуализираме поведението си в светлината на тази информация (Pinker, 2010; Tooby & DeVore, 1987).

Истината и рационалността обаче имат и негативни свойства. Истината може да съсипе деня на някого. Нея не я е грижа за чувствата ни, смъква маските, които носим, ​​за да прикрием нашите уязвимости и недостатъци, прониква през дребните ни опити за непогрешимост, всезнание и праведност, за да разкрие простосмъртния, който се крие в ъгъла зад всичко това. Тези свойства на истината и рационалността, наред с други, може да са изтласкали човешките разсъждения от пътя на съвършената логичност.

Не винаги искаме истината. Вместо нея, ние често искаме да убедим другите в това, което самоуверено горещо сме приели, маскирайки го като истина, за да ги убедим да се присъединят към нашата кауза. Изкривяваме истината, за да накараме себе си и другите да се чувстваме по-добре, да изглеждаме по-добре и да изглеждаме като богоподобни същества, каквито не сме. Намираме доказателства за и отричаме доказателства срещу мненията и убежденията, към които се придържаме, по отношение за групите, към които принадлежим, и за хората, с които общуваме (факт, който ще ни помогне много по-добре да разберем отричането на изменението на климата).

Да внесем еволюцията в картината

Предположенията, които традиционно лежат в основата на психологията на разсъжденията, се заключават в това, че човешкото мислене функционира за подобряване на индивидуалното познание (Mersier & Sperber, 2011). Областта започна и все още е до голяма степен е оформена в рамките на аристотеловата логическа схема, според която човешкият разум функционира, за да ни доведе до логическия отговор. И така, човешкото мислене се оценява най-вече с помощта на задачи за дедуктивно разсъждение под формата на силогизми. Но това най-вероятно не са тези допускания, въз основа на които е еволюирало разсъждението, защото често истината е точно това, което искаме да избегнем и избягването й би могло да бъде еволюционно изгодно, особено за онези, които са били особено добри в убеждаването, измамата и аргументацията, която отклонява от истината.

"Предлагам Аристотел да бъде заменен с Дарвин в това отношение. Дарвин предлага единствената теория за това как се определя дизайна на живото: еволюция чрез естествен отбор. А естественият подбор е процесът, чрез който организмите се приспособяват към средата, в която се развиват. Разсъждението почти сигурно е адаптивна умствена способност или набор от умствени способности, селектирани в течение на еволюцията. Но разсъждението, както казах по-горе, вероятно не е еволюирало, за да подобри индивидуалното познание или да ни води до истината", отбелязва Глен Гехер (Glenn Geher), професор по психология в Държавния университет на Ню Йорк, Ню Палц

Когнитивните учени Дан Спербер (Dan Sperber) и Хюго Мерсие (Hugo Mercier) предлагат еволюционно обоснована гледна точка за разсъждението като умствена способност, възникнала благодарение на адаптациа към социалния живот на човека, по-специално комуникацията (Mersier & Sperber, 2011). По-конкретно, за тях основната функция на разсъжденията е аргументативна. Нейната присъща функция е да измисля и оценява аргументи в комуникативен контекст, за да убеди другите, които иначе не биха приели казаното от единия въз основа на доверие.

Всъщност проучванията показват, че когато разсъжденията са в аргументативен контекст, хората всъщност умеят добре да разсъждават (Mersier & Sperber, 2011). Доказано е, че представянето на хората при решаване на абстрактни логически силогизми се увеличава, когато тези силогизми са в аргументативен контекст (Mercier & Sperber, 2011; Petty & Wegener, 1998; Thompson et al., 2005).

Освен това проучванията на мотивираните разсъждения показват, че когато хората са мотивирани да отхвърлят някое заключение (например, когато това заключение предполага нещо лошо за тях), те ще използват представените им доказателства, за да отхвърлят заключението. Въпреки това, когато хората са мотивирани да приемат заключение (например, когато това заключение предполага нещо добро за тях), те ще отхвърлят същата тази информация (Ditto & Lopez 1992). Тази аргументативна теория на разсъждението не само обяснява очевидната липса на умения за разсъждение в традиционните задачи, използвани за оценка на разсъжденията, но също така обяснява ключови свойства на разсъжденията, като например силните разлики в представянето на аргументите спрямо оценката им.

Тъй като разсъжденията са предназначени, за да направят убедителни аргументите, тази теория предсказва, че хората трябва да бъдат едновременно пристрастни и лениви в производството на аргументи. По-конкретно, те трябва да имат силна пристрастност (confirmation bias) към производството на аргументи, като произвеждат потвърждаващи аргументи, които подкрепят тяхната собствена гледна точка и атакуват тази на опонента им. В този смисъл склонността към потвърждение е по-скоро характеристика на разсъжденията, отколкото недостатък, тъй като подпомага цялостната функция на разсъждението при аргументиране на своя случай. Освен това се предвижда хората да бъдат мързеливи в производството на аргументите си, бързо да измислят аргументи, без да предвиждат контрааргументи (Mercier & Sperber 2011).

От друга страна обаче, тази теория предвижда, че когато се оценяват аргументите, особено аргументите на събеседник с противоположни възгледи, хората са взискателни и обективни, а не пристрастни и мързеливи. Взискателни, защото не искат да бъдат повлияни от никакъв контрааргумент, но обективни, защото все пак искат да бъдат убедени в силни и верни аргументи, което е смисълът на спора на първо място.

Редица проучвания подкрепят разграничението между производството и оценката на аргументите (Mersier & Sperber, 2011; Mercier & Sperber, 2017). Когато хората разсъждават сами, разчитайки на изолирано производство на аргументи, те разсъждават зле. Но когато хората разсъждават в контекста на групов диалог, в които се произвеждат и оценяват аргументи, хората разсъждават много добре (Mersier, 2016; Mercier & Sperber, 2011). Освен това, тази теория обяснява много от привидните пропуски в човешките разсъждения, като склонността към потвърждение, мързела в разсъжденията, мотивираните разсъждения и феномена на обосновка и рационализация в задачите за разсъждение (Gigerenzer, 2018; Mercier & Sperber, 2017).

Доколкото знаем, човешкият мозък е най-заплетеното и сложно нещо, което съществува във Вселената. Списъкът с „предубеждения“ и така наречените „систематични грешки“ в нашето мислене трябва да бъде преразгледан в светлината на дарвинистката еволюция. Всъщност, когато информацията е направена така, че да съответства по-добре на нашата интуиция и условията, в които сме еволюирали, много от тези пристрастия започват да изглеждат по-малко като когнитини грешки и повече като грешки в теорията (Gigerenzer, 2018; Mercier & Sperber, 2017).

Човешкият разум не функционира, за да изчисли правилния отговор като напълно логичен компютър. Всички адаптации, включително тези, които пораждат човешките разсъждения, имат вградено предположението, че водят до повишена репродуктивна способност, която в случая на разсъжденията се предлага да действат главно в социалния живот на човека.

Ние използваме разума, за да подобрим комуникацията: да дадем обосновка за себе си и своите идеи, които поддържаме, за да убедим другите в своята правота, за да оценим своите доводи в това число и на базата на обективност.

Това не означава, че не можем да разсъждаваме логически като компютър (не забравяйте, че сме разработили компютрите), а просто, че логиката не е основната функция на човешкото мислене. За да разберем как работи нещо като разсъждението в биологичен смисъл, е необходимо да разберем как е еволюирало, какво има значение за това какво може и какво не може да направи.

Крилата на птиците са адаптации и въпреки това те не могат да летят в горните слоеве на атмосферата, където въздушните частици са твърде далеч една от друга. Очите на гръбначните животни са приспособени органи, които позволяват на организмите да възприемат визуално света и въпреки това те не могат да възприемат радиовълни, рентгенови лъчи, инфрачервена светлина или друг вид светлина, различна от видимия спектър.

По подобен начин човешкото мислене има адаптивна функция и все пак няма единно мнение относно това какви функции е еволюирало да изпълнява. Разбирането на условията, при които се е развило разсъждението, и неговата присъща функция – функцията, която е предназначена да решава – ще ни помогне да разберем реалната функция на разсъждението – всичко, което разсъждението всъщност може да прави (Sperber, 1994).

По-доброто разбиране на това не само ще ни помогне да разберем механизмите, включени в разсъжденията, но също така ще ни информира кои контексти са най-подходящи за извличане на резонни аргументи. Това е изключително важно, когато става въпрос за политици и вземащи решения в обществото, но също и за образованието. Какъв вид контекст на класната стая най-добре позволява на учениците да размишляват по важни теми?

В крайна сметка

За щастие вече разбираме много от начините, с помощта на които разсъжденията се провалят или се улесняват. Например за различните причини, поради които нашият текст трябва да се редактира от друго лице, едната е, че той или тя ще повдигне контрааргументи, които не сме успели да предвидим и да разгледаме поради това, че не знаем това, което не знаем.

По същия начин, когато поотделно стигнем до заключение по спорен въпрос, е важно да разговаряме с другите, особено с тези, с които не сме съгласни, защото те ще повдигнат контрааргументи, които ще дадат така необходимите нюанси, преразглеждане и в крайна сметка могат да подкрепят нашите собствени аргументи. Знанието е винаги временно, а хората винаги грешат. Ето защо е важно нашите доводи, аргументи, привидно установени заключения и гледни точки да бъдат изложени на непрекъснат дебат и критика.

Are Humans Rational?, Glenn Geher Ph.D., Darwin's Subterranean World

Източник: nauka.offnews

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини