Днес православната църква отбелязва паметта на Свети Василий Велики. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Весела и производните им. 

Св. Василий бил архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство.

Св. Василий завършва с отличие кесарийското училище, където се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължава в Константинопол, а по-късно - и в Атина, център на културата и просвещението.

Младият Василий получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завръща в родината си и приема св. кръщение. Светската кариера не го привлича. Стремейски се към подвижнически живот, той предприема пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване св. Василий основава монашеско общежитие близо до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него идва и св. Григорий и двамата се отдават на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, на физически труд и молитва. 

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, отричаща божествения произход на Иисус Христос, осъдено на Първия вселенски събор (365 г.). Св. Василий взема дейно участие в борбата срещу арианството.

През 364 г. той се завръща в Кесария, приема презвитерски сан и става близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. Шест години св. Василий е пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избират за свой епископ през 370 г.

Той организира създаването на благотворителен институт, а около новопостроения храм е изграден голям комплекс с болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютяват болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделя най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитава православието. Св. Василий отдава целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования св. отец дава в творенията си, като при това постига хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявява като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).

Св. Василий умира на 1 януари 379 г., едва навършил 49 г. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).