На 16 ноември 1974 г. е излъчено кодирано радио съобщение от обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико.
Съобщението съдържа информация за математиката, човечеството, Слънчевата система, ДНК и самата обсерватория. Дестинацията за това съобщение бе Месие 13 (NGC 6205 или „Големият клъстер Херкулес“), кълбовиден звезден куп, разположен на около 25 000 светлинни години от Земята в съзвездието Херкулес.
Този исторически сигнал бе т.нар. "Послание от Аресибо", първият опит на човечеството за изпращане на съобщения към извънземен интелект (METI - Messaging Extraterrestrial Intelligence).
Почти петдесет години по-късно, Посланието остава фокусна точка в програмата за "Търсене на извънземен разум" (SETI - Search for Extraterrestrial Intelligence), но защо не сме чували от отговор от никоя извънземна цивилизация (парадоксът на Ферми). Нещо повече, космическият напредък днес би изисквал да се вложат повече усилия в изпращането на подобни послания в бъдеще, пише Universe Today.
Част от това, което прави "Посланието от Аресибо" толкова значимо събитие, е, че то бе не само първото усилие на изследователската организация METI, но и единственото, правено някога. И като всички големи исторически събития, Посланието от Аресибо има значителна предистория, която трябва да се вземе предвид. Това включва най-ранните усилия за радиозасичане, появата на SETI като научна дисциплина и изследователите и учените, които изиграват жизненоважна роля.
Първите известни опити за откриване на извънземни радиосигнали са извършени в края на 19-ти и началото на 20-ти век от Никола Тесла и Военноморската обсерватория на САЩ (USNO). Тези усилия обаче са имали за цел да комуникират с Марс, който мнозина по онова време са смятали за обитаем. Усилията са били скромни и предвидимо неуспешни, но са проправили пътя за бъдещи проучвания, насочени към далечни звезди.
През 1957 г. Щатският университет в Охайо построява първата специална радиообсерватория с грантове от Националната научна фондация (NSF). Получената радиообсерватория на Държавния университет в Охайо се е състояла от радиотелескоп с плоска равнина, оборудван с параболичен рефлектор, известен като „Голямото ухо“. По-късно обсерваторията стартира програмата SETI на Щатския университет в Охайо, първата в света непрекъсната програма SETI, която също така открива най-силния кандидат за SETI сигнал до момента – известният „ WOW! сигнал”
Дрейк и Аресибо
Роден в Чикаго през 1930 г., още на осемгодишна възраст Франк Дрейк демонстрира способности в областта на електрониката и химията и твърди, че е бил очарован от възможността за извънземен живот. След като завършва гимназия, той се записва в Университета Корнел със стипендия за обучение на военноморски резервни офицери, където започва да учи астрономия. След като за кратко служи на борда на американски военноморски разрушител като офицер по електроника, той започва следването си по астрономия в Харвардския университет.
През 1951 г. интересът на Дрейк към извънземния живот е подсилен от лекция на руско-американския астроном Ото Струве, един от най-прочутите астрономи от средата на 20-ти век. Струве е известен с убеждението, че животът и интелигентността са широко разпространени във Вселената, което се основава отчасти на неговото изследване на бавно въртящите се звезди. Подобно на нашето Слънце, Струве отбеляза, че много звезди се въртят по-бавно от предвиденото от тогавашните теории за звездната еволюция, които той приписва на наличието на планетни системи.
Франк Дрейк и уравнението на Дрейк. Кредит: Институт SETI
След като завършва, Дрейк започва кариерата си в Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в Грийн Банк, Западна Вирджиния, и в лабораторията за реактивно движение на НАСА. Като изследовател Дрейк е отговорен за голяма част от пионерската работа върху пулсарите (съкратено от пулсиращ радиоизточник), клас силно намагнетизирани въртящи се неутронни звезди. Тези звезди са открити официално едва през 1967 г. от ирландско-британската астрофизик Джоселин Бел.
През 1960 г. той оглавява първия модерен експеримент SETI с помощта на Националната радиоастрономическа обсерватория в Грийн Банк, Западна Вирджиния. Известен като "проект Озма" (Project Ozma), този експеримент подслушва два близки, слънцеподобни звезди – Тау Кит (Tau Ceti) и Епсилон Еридан (Epsilon Eridani) – за радиосигнали в обхвата 1420 MHz, което съответства на честотата на студения водороден газ в междузвездното пространство. Въпреки че проектът не успява да открие нищо, "Озма" проправя пътя за много по-амбициозни усилия на SETI (и METI).
Строителството на обсерваторията Аресибо започва в средата на 50-те години на миналия век, а телескопът започва да функционира през 1963 г. Първоначално съоръжението е поръчано от Министерството на отбраната на САЩ (DoD) и Агенцията за напреднали изследователски проекти (ARPA) като радиотелескоп с двойна употреба. От една страна, той е предназначен да открива преминаващи през йоносферата балистични ракети, а от друга - същевременно изучава йоносферата на Земята.
В този момент Дрейк е професор в Университета Корнел и директор на Националния център по астрономия и йоносфера (NAIC) - официалното име на съоръжението в Аресибо. През 60-те години на миналия век той ръководи превръщането на обсерваторията от радиотелескоп с двойна употреба в астрономическо съоръжение, посветено на търсенето на извънземен разум чрез радиокомуникации.
През 1961 г., година след проекта "Озма", Дрейк организира среща в съоръжението Грийн Бан, където за първи път се обсъжда темата за извънземния разум и SETI. Подготвяйки се, Дрейк формулира уравнение, което обобщава предизвикателствата на комуникацията с ETI, което ще носи неговото име – уравнението на Дрейк. На срещата присъствата много светила вастрофизиката, които играят важна роля в изследванията на SETI, включително Карл Сейгън.
Радиотелескопът Аресибо в Пуерто Рико и Посланието на Аресибо. Кредит: Seth Shostak/SETI Institute
Сигналът
В началото на 70-те години на миналия век Франк Дрейк организира първата кампания за съставяне на послание, предназначено за извъмземни цивилизации. Усилието ще използва мегаватовия предавател на Аресибо, прикрепен към неговата 305-метрова антена. Полученото излъчване е било еквивалентно на 20-гигаватово излъчване със всички посоки, което означава, че би могло да се открие от всяка радио антена в галактиката (при условие че е подобна по размер на тази в Аресибо).
Целта на съобщението е била да демонстрира човешките технологични способности, научни познания и информация за местоположението на човечеството в галактиката пред възможен извънземен разум, а не покана за разговор. Дрейк съставя съобщението с помощта на Сейгън и други видни астрономи, предадено на 16 ноември 1974 г. с честота от 2380 MHz и ефективна честотна лента от 10 Hz към кълбовидния куп M13.
Този клъстер се състои от 300 000 звезди и заема област от космоса, която е с диаметър 145 светлинни години. Поради броя на звездите и възрастта на купа (11,65 милиарда години), той се смята за вероятно място за извънземни цивилизации. Предаването продължава по-малко от три минути.
Съдържание
Съобщението се състоеше от 1679-двоична цифра (210 байта), която е продукт на две прости числа, подредени правоъгълно в 73 реда от 23 знака на ред (също прости числа). Решението да се използват прости числа е било умишлено, тъй като вероятно това би улеснило декодирането на посланието от извънземна цивилизация. Двоичните цифри (единици и нули) се предават чрез честотно изместване със скорост от 10 бита в секунда. Те предават поредица от научна, географска, биологична и астрономическа информация в различни цветове. Те включват:
- Схема за броене от 1 до 10 (бяло)
- Атомните номера на водорода, въглерода, азота, кислорода и фосфора, които съставляват ДНК (лилаво)
- Химическата формула на четирите пурини и пиримидинови бази, които изграждат ДНК (зелено)
- Изображение на двойната спирала на ДНК и броя на нуклеотидите (съответно синьо и бяло)
- Фигурка на човешко същество (червено), средните ни размери (синьо/бяло) и човешката популация на Земята (бяло)
- Изображение на Слънчевата система, което показва, че съобщението идва от третата планета (жълто)
- Схема на обсерваторията Аресибо и нейните размери (лилаво/бяло и синьо)
Фалшив отговор
През 2001 г. в житното поле близо до радиотелескопа Чибълтън в Хемпшир, Великобритания, е намерен отпечатък, който изобразява "отговор" на посланието от Аресибо.
„Отговорът на Аресибо“, както бе наречен, е почти копие на оригинала и използва същия модел на мрежа 73 x 23, а повечето от химическите данни са същите. Но разделът, който се занимава с химични елементи, разменя въглерода със силиций (подразбирайки живот на основата на силиций) и схемата на ДНК е различна.
По подобен начин изображението на човешка фигура е заменено с фигура на извънземно, която, макар и хуманоидна, има много по-голяма глава. Схемата, която изобразява нашата слънчева система, е заменена с друга, в която все още има девет планети, но планети от 3 до 5 са изместени, а последната е нарисувана по-голяма от останалите (или може би това е изображение на четирите галилееви луни на Юпитер).Телескопът Аресибо е заменен с реплика на житен кръг, който се появи на същото поле година преди това.
Институтът SETI официално заяви, че образуването на този "отговор" е измама, несъмнено извършена от същите хора, които са правили житни кръгове в същия район през предходните две години.
Освен това, оригиналното съобщение трябва да измине 22 800 светлинни години, за да достигне до звездния куп M13. Отговорът на това съобщение може да достигне земята приблизително след 26 000 години, най-рано.
Противоречие на METI
Съобщението от Аресибо остава въпрос на известен спор в светлината на подновените усилия за опит за изпращане на съобщения до извънземни. Докато SETI обикновено се разглежда като „пасивно усилие“, актът на съобщаване на потенциални цивилизации се нарича „активно SETI“. Руският учен Александър Зайцев въвежда термина METI през 2006 г., за да установи правилно разграничение между двата метода. Както той го описа в статия по темата:
„Науката, известна като SETI, се занимава с търсене на съобщения от извънземни. METI се занимава със създаването на съобщения до извънземни. Така привържениците на SETI и METI имат доста различни гледни точки. Учените от SETI биха могли да отговорят само на локалния въпрос „има ли смисъл от активно SETI?“
„За разлика от SETI, METI преследва не локален и егоистичен импулс, а по-глобален и безкористен – да преодолее Голямата тишина във Вселената, като донесе на нашите извънземни съседи дългоочакваното известие „Не сте сами!“
Много забележителни учени, като Дейвид Брин, Стивън Хокинг, Сет Шостак и Милан М. Чиркович, са критикували този подход. Според тези автори самият акт на обявяване на съществуването на човечеството пред потенциални извънземни цивилизации (някои от които може да са злонамерени) представлява екзистенциален риск за човечеството. Освен това институтът SETI зае твърда позиция срещу усилията на METI през последните години в отговор на появата на нови и частно финансирани инициативи.
През 2015 г., съвместно с други членове на общността на SETI, SETI@home издаде изявление относно излъчването на съобщения в космоса:
„Програмите METI носят неизвестни и потенциално огромни последици. Смятаме, че решението дали да се предава или не, трябва да се основава на световен консенсус, а не на решение, основано на желанията на няколко лица с достъп до мощно комуникационно оборудване. Ние силно насърчаваме международния дебат от широко представителен орган, преди да се ангажираме допълнително с тази дейност...
„Умишленото сигнализиране на други цивилизации в галактиката Млечния път поражда загриженост у всички хора на Земята, както за посланието, така и за последствията от контакта. Трябва да се проведе световна научна, политическа и хуманитарна дискусия, преди да бъде изпратено каквото и да е съобщение."
Източник: What is the Arecibo Message?, MATT WILLIAMS, Universe Today
* Може да гледате видеата в YOUTUBE с български субтитри, като натиснете ⚙ "зъбното колело" в долната част на клипа, от там изберете "субтитри" след което цъкнете на "Автоматичен превод" и от там изберете Български език.
