Нова снимка на мъглявината Пламък разкрива междузвезден облак в цялата му прелест.
Екип от астрономи използва телескопа Atacama Pathfinder Experiment (APEX), за да фотографира този звездообразуващ регион в радио дължините на вълната и да разкрие невиждани досега детайли.
Мъглявината Пламък (NGC 2024), разположена в близост до прословутата мъглявина Конска глава, е част молекулярния облак Орион в съзвездието Орион – един от най-добре изучените и фотографирани региони на небосклона.
„Както обичат да казват астрономите – появи ли се нов телескоп или инструмент, наблюдавайте Орион: винаги има нещо ново и интересно, което може да се открие“ – казва астрономът Томас Станке от Европейската южна обсерватория.
Облакът Орион представлява огромна поредица от звездообразуващи мъглявини, разпростиращи се на стотици светлинни години във всички посоки. Той започва на около 1000 светлинни години от Слънчевата система. Поради факта, че се намира толкова близо до нас (спрямо космическите мащаби) и е толкова огромен, облакът Орион представлява отлична лаборатория за изучаването на раждащите се звезди.
Мъглявината Пламък е една от много звездни люпилни, разположени в облака Орион. Класифицирана е като емисионна мъглявина – т.е. излъчва своя собствена светлина (за разлика от отразяващите мъглявини, които светят единствено с отразена звездна светлина, и тъмните мъглявини, които не сияят въобще. Последните са толкова плътни, че закриват светлината от обектите зад тях, включително звезди, емисионни или отразяващи мъглявини).
Емисионните мъглявини блестят вследствие на йонизираните от ярката радиация на близката звезда газове. Тъй като младите звезди често са горещи, звездните люпилни сияят ярко. Мъглявината Пламък е дом на куп от стотици новообразувани звезди, концентрирани в нейния център.
Звездите обаче се раждат в плътни облаци от прах и газ, които обикновено закриват звездите в оптичните дължини на вълната. Инструмент като APEX, който прави снимки в радио дължините на вълната, може да улови неща, невидими за нашите очи.
По време на своите наблюдения Санке и колегите му успяват да проследят молекулярните потоци - необятни ветрове, бушуващи към междузвездното пространство и провокирани от звездообразуващите процеси, както и да картографират молекулярния газ в различните региони на мъглявината.
Изследването открива и мъглявина, която досега не е била забелязвана – тя е с почти съвършен кръг. Това предполага, че облакът е сферичен и не съдържа звезди.
Изследването е прието за публикация в Astronomy & Astrophysics и може да бъде прочетено в arXiv.
Тапетна версии на снимките – както на композитното изображение, така и на това в радио дължините на вълната, могат да бъдат свалени от сайта на ESO.
