Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски даде знак, че българите могат да бъдат записани в конституцията на Северна Македония, след съвместното заседание на двете правителства, което се проведе в резиденция Бояна в София.

Ковачевски каза, че ако други граждани поискат, те могат да бъдат записани в Конституцията, "ако това се случва по пътя към ЕС, защото тогава се отваря конституцията за адаптация". Той добави, че по темата текат разговори между двете министерства. Записването на българите в категорията “държавотворни народи”, които са изрично изброени в Преамбюла в основния закон на Македония, беше поискано от президента Румен Радев на заседанието на КСНС. 

Според дипломатически източници на OFFNews, въпреки оптимизма, деклариран от новия македонски премиер, ремонтът на конституцията според българските искания ще бъде много труден, тъй като е нужно мнозинство от 2/3 не само за приемането на промените, но и за стартиране на процеса. В момента управляващата коалиция в Скопие има мнозинство от едва 64 места от 120 в парламента.

България и Северна Македония подписаха три меморандума по ключови въпроси след заседанието на двете правителства. Кирил Петков посочи, че това е пример за новия подход и реалните резултати.

„Когато още на първата среща между двете правителства имаме вече три реално подписани меморандума по много ключови и важни въпроси - това е примерът за новия подход, който ние даваме, с нова енергия и реални резултати”, каза Петков.

Според него още по-впечатляващ е бил докладът на министрите, в който всеки един от тях е представил поне десет „реални задачи”, които си поставят, с общ секретариат между различните групи и с много къси срокове за изпълнение.

Ентусиазъм сред историците

„Радвам се да кажа, че следващата среща в работните групи е само след седмица. И това ще бъде нивото на динамика, което се очаква, от тези групи”, каза Петков и отбеляза, че историческата група е набелязала три срещи през следващите четири месеца. Според него има друго ниво на ентусиазъм за работа в историческата комисия.

Днес по думите му се установило, че за да се върши работа, хората трябва да си говорят, да се виждат, да се поставят общи цели и да се слага обща конструктивна рамка.

„Професорите от двете страни показаха, че са готови този нов полъх на допълнителна енергия да се превърне в конструктивни разговори. Затова към този момент ние няма да правим кадрови промени. Когато историческата комисия е една от пет - общият тон на разговора е само в посока конструктивен диалог и постигане на реални резултати”, допълни Петков.

Добросъседство на пиедестал

„Поглеждайки това, което се случи днес - се вижда огромната синергия и огромните предимства, ако има добросъседство. Реално, тези меморандуми имат един основен краен резултат и това е икономическото развитие на целия регион, което и гражданите на Северна Македония, и гражданите на България ще усетят с подобрения на стандарта на живот”, зарече се Петков. Той заяви, че добросъседството ще бъде поставено на пиедестал. „Ние трябва да работим около него и неща, които са били забравени буквално в последните години - ще бъдат подновени”, обясни той и заяви, че времето, което е изгубено, ще бъде наваксано бързо заради показаните устрем и енергия.

Ново КПП през 2023 г.

От своя страна Димитър Ковачевски заяви, че е открит нов процес на диалог и работа. „Това е свидетелство, че имаме политическа воля”, категоричен е той. Премиерът обясни, че един от критериите за постигнат напредък между България и РС Македония ще бъде откриването на КПП „Клепало” на българо-македонската граница през 2023 г.