Посланикът на Русия у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова с ексклузивен коментар пред NOVA за ескалацията на напрежението и информациите, че страната се готви да нападне Украйна. Тя обясни и какво точно означава искането на Москва НАТО да се върне към границите си от 1997 г. и как това засяга България. Посланикът засегна и темата с газовите доставки и възможността за енергийна криза у нас след налагането на санкции срещу Русия.  

„Прекият въпрос е свързан с истерията, която се нагнетява в медиите, че Русия е събрала сили и по тайни пътеки се промъква към Украйна. Украинският президент вече каза, че не вижда никаква заплаха, секретарят на съвета по сигурността на Украйна смята, че няма опасност. Но въпреки това САЩ и Англия, преди всичко НАТО, усилено въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие - нещо, което е изключително небезопасно за в бъдеще”, каза тя за напрежението по оста Русия - Украйна.

По думите на Митрофанова някой се опитва да провокира, ако не война, то някакви военни действия, след което може да има „много сериозни санкции”.

„Русия смята за неприемлива дори мисълта за война с Украйна. Бих искала да обясня на гражданите на България, че не става въпрос изобщо за Украйна. Става въпрос за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се използва като предлог за напрягане на обстановката и ако разгледате историята – и вие, и европейците чудесно знаете, че Украйна и Грузия бяха една червена линия за Руската федерация, след която последва този отговор”, коментира още тя.

„Важно е да се постави основният въпрос – за какво ни е на нас Украйна? За какво ни трябва да започнем война срещу Украйна? Какъв е смисълът? Какви задачи ще решим с тази война? Никакви задачи не решаваме. Украйна е наш съсед. Ние трябва да живеем мирно с тях. Какво може да стане според мен днес? Може да стане някаква провокация. Провокация по отношение на Донецка и Луганска република”, добави Митрофанова.

„Ние сме срещу членството на Украйна във враждебен на Русия блок. Затова - това е една демонстрация на сила, за да се успокоят онези, които биха искали да провокират нещо в Украйна”, категоричен е посланикът на Русия у нас.

Относно искането на Москва НАТО да се върне към границите си от 1997 г. Митрофанова обясни, че това не засяга България, тъй като няма бази или стратегически настъпателни оръжия у нас.

„Не става въпрос страните, които са влезли в НАТО след 1997 г., да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територията, ограничена от 1997 година. Не става въпрос за България изобщо, защото сега няма нито бази, нито стратегически настъпателни оръжия”, посочи руският посланик у нас. 

Митрофанова допълни, че Румъния донякъде е засегната от това искане. „Става въпрос единствено за това, а не България да напусне НАТО или Румъния да напусне НАТО. Разбира се, това е ваше суверенно право и това право между другото е записано в Хартата - всяка страна има правото да избира Алианса за гарантиране на безопасността ѝ”, посочи тя.

Според нея България би се превърнала в мишена на Русия, ако у нас бъдат разположени военни бази и стратегически оръжия, насочени срещу страната. Такива към момента обаче няма, затова Митрофанова заяви: „Не сте мишена и правилно правителството ви не се изказва особено рязко по този повод”.

Коментар от руския посланик у нас дойде и за възможността страната ни да се превърне в икономическа мишена заради санкции срещу Русия, които могат да засегнат доставките на газ.

„Смятам, че България това изобщо не я засяга, защото първо Русия винаги, дори и в най-трудни времена, ако си спомняте - за Съветския съюз - санкции имаше, заплаха и т.н., но Русия винаги е била един сигурен външнотърговски доставчик”, уточни тя.  

Следва цялото интервю на Виктор Николаев и Мирослава Иванова с Елеонора Митрофанова: 

Има ли обстоятелства, при които вие бихте навлезли на територията на Украйна? Споменахте, че там се струпва оръжие, което не е безопасно. Може ли по някаква причина, свързана с това въоръжаване отвън, вие да оправдаете действия в територията на Украйна, навътре?

Важно е да се постави основният въпрос – за какво ни е на нас Украйна? За какво ни трябва да започнем война срещу Украйна? Какъв е смисълът? Какви задачи ще решим с тази война? Никакви задачи не решаваме. Украйна е наш съсед. Ние трябва да живеем мирно с тях. Какво може да стане според мен днес? Може да стане някаква провокация. Провокация по отношение на Донецка и Луганска република. Сега се трупа оръжие в Украйна, сега в държавната дума се разглежда въпросът как да се доставя оръжие, да се подкрепят Донецка и Луганска република, за да не останат без оръжие, но засега не става изобщо въпрос за това Русия да нахлуе в това пространство.

А тази подкрепа защо е нужна в Донецк и в Луганск от страна на Русия?

Трябва им. На тях им трябва това оръжие, за да защитят народа си. Аз досега не мога да разбера как Украйна може да воюва с най-промишлено развития район в Украйна. Въпреки че имаше споразумение за прекратяване на огъня и след скорошната среща в Нормандския формат ставаше въпрос за спиране на огъня. Къде е това спиране на огъня? Просто медиите не показват онова, което става там.

Говорите за медийна истерия около Украйна. Питате и за какво ни е война с Украйна. В същото време обаче Русия има между 120 и 130, ако не и повече, хиляди войници по границата с Украйна. Прави учения в Крим, предстои и много мащабно учение в Беларус. Може ли всички тези факти да имат друго обяснение освен подготовка за някакъв тип военни действия? Може би не пълномащабна война, може би локално нахлуване към Донецк и Луганск? Може ли да има друго обяснение?

Да, разбира се. Несъмнено. Ние провеждаме учения, защото се страхуваме от провокации. Провокации от страна на Украйна. САЩ и НАТО подстрекават НАТО да воюва срещу Донецката и Луганската републики и срещу Русия. Затова Русия никога не е била против членството на Украйна в ес, но винаги е била против влизането на Украйна в НАТО и нещо повече – въоръжаването на Украйна. Ние сме срещу членството на Украйна във враждебен на Русия блок. Затова - това е една демонстрация на сила, за да се успокоят онези, които биха искали да провокират нещо в Украйна.

Какво ще стане ако Украйна стане член на НАТО въпреки всичко и въпреки вашата съпротива? Защото и Донецката и Луганската републики са републики за вас, но за света това не е ли територията на Украйна официално?

И за нас това е територия на Украйна.

Няма да поискате признаване?

Такива обсъждания се предлагат от наши депутати, но ми се струва, че този вариант засега сигурно се намира на последно място.

Може ли пак да уточним какво си представяте под възможна провокация?

Възможните провокации – това са пълномащабни действия срещу Донбас от страна на Украйна. За какво се доставя там смъртоносно оръжие? Какво ще правят там? Да се стрелят един друг ли? Затова смятам това за провокация – нищо повече. Там има групи, особено в националистическата, западна част от Украйна, които не се подчиняват особено на правителството. В това аз виждам една сериозна опасност. Единственият начин да се реши въпросът в Украйна са Минските споразумения. В този контекст би било правилно САЩ и съюзниците да окажат натиск върху Украйна, за да се спазват онези Мински споразумения, които определят статута на тези републики.

Възможно ли е да има такъв дипломатически обрат, който на практика да преустанови напрежението при положение, че Русия настоява НАТО да се прибере до границите и влиянието си от преди 1997-а година, НАТО отхвърля такава възможност, и някак си въоръжаването продължава и от двете страни, струпването на оръжие и войници. Тогава възможен ли е дипломатически ход, който да сложи край на напрежението?

Преди да отговоря на този въпрос може би ще се върна към източниците на днешната криза, за която предупреждавахме още в средата на 90-те години. Много ясно за това говори архитектът на „Студената война” Джордж Кенан, който нарече разширяването на НАТО на изток „трагична грешка, която може да завърши с военно противопоставяне”. Ще напомня, че през 1994 г. беше прието решение за приемането в НАТО на бившите съветски републики и страните от бившия варшавски договор. Още тогава президентът Бил Клинтън – на срещата на НАТО през 1994 г. каза, че такова решение може да се превърне в сбъднато пророчество. Той се радваше по времето, когато неговите експерти и опитните военни казваха, че това е едно съдбоносно решение от страна на НАТО през последните години. След 2000-та година ние ясно определихме пределите на разширяване на НАТО. Казахме, че Украйна, Грузия – това е граница. НАТО оттогава се придвижи с хиляди километри, като разположи военни бази, контингент, стратегическо оръжие на териториите, които са близки на нашата държава. При това игнорираха онези политически задължения, които бяха подписани в рамките на Истанбулската хартата от 1999 и Астанинската декларация от 2010 г. за неразделимостта и сигурността, и за разширяване на опасността на едни страни за сметка на други. Затова всичко това ще бъде сложено на масата на преговорите. Сега се планира посещението на министъра на отбраната и на външните работи на Великобритания в Русия, предстои в близко време нова среща с Блинкен и смятам, че ще преговарят по въпросите, за които западът е готов да преговаря, но тези принципни неща ще продължават да лежат на масата на преговорите.

Вярвате в дипломатическо решение на кризата?

Да, и единствено в това е решението.

В България се прие изключително остро, от част от нашето общество, това искане на част от Москва НАТО да излезе от България и Румъния. Ние сме суверенна държава, реагираха и нашите власти, и сме направили отдавна своя избор. Приемате ли отказа да се съобразим с това, който е логичен – ще признаете, за вражески ход на България, това, че България си е пълноправен член на НАТО и дори ще формираме батальон с възпиращ ефект и функции?

Аз искам да поясня какво означава това връщане към границите от 1997 г. Не става въпрос страните, които са влезли в НАТО след 1997 година, да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територията, ограничена от 97-а година. Не става въпрос за България изобщо, защото сега няма нито бази, нито стратегически настъпателни оръжия. Румъния донякъде е засегната от това несъмнено, затова става въпрос единствено за това, а не България да напусне НАТО или Румъния да напусне НАТО, разбира се, това е ваше суверенно право и това право между другото е записано в Хартата – всяка страна има правото да избира Алианса за гарантиране на безопасността ѝ.

Става ли въпрос за това в България да няма сили на НАТО? Да няма американски войници например, да няма френски войници? Ставаше ли дума за това?

Вижте, до такива детайли никой, разбира се, не е обсъждал въпроса. Става дума за принципно отношение, за постоянно разполагане на определен военен контингент на стратегически оръжия и на бази. Нищо такова не присъства в България. Искам да подчертая, че вашето правителство много правилно, според мен, не се изказва особено рязко по този повод и не се опитва да играе на тези игри. Това не е игра на България. Това не ви е необходимо изобщо.

Една от парламентарните групи – „Възраждане”, неин представител, зам.-председател на парламента посочи, че при конфликт между вас и Украйна 4 бази на територията на България биха били мишени, плюс командване във Варна. Това спекулация ли е?

Всякакви военни бази, които заплашват нашата стратегическа сигурност, вече са мишени. Затова работата не е във войната. Това по принцип са мишените. Цялото това въоръжение ни настройва един срещу друг. Нали си представяте за какво говорим – че Европа търси война в най-богатия, най-спокойния регион. Аз не мога да повярвам в такова нещо, когато чувам тази войнствена реторика от страна на благополучно живеещи страни в Европа. Омръзна ли им да живеят спокойно? За какво им е война? Трябва да се стигне до някакви договорености.

При какви обстоятелства България би се превърнала в мишена за руското военно командване?

Ако в България бъдат разположени военни бази. Ако бъдат разположени стратегически оръжия, насочени срещу Русия.

Такива няма. Тоест защо сме мишена след като няма?

Не, вие не сте мишена. Именно това казвам – не сте мишена и правилно правителството ви поддържа, така да се каже, не се изказва особено рязко по този повод.

Да видим дали бихме могли да бъдем икономическа мишена в случай, че напрежението се засили, в случай, че се стигне до нови санкции срещу Русия. Възможно ли е Русия да остави Европа и България без газ?

Какви въпроси ми задавате само. Какво би станало, ако се случи нещо.

Това е един от големите страхове у нас. Случвало се е в годините назад. Били сме на студено през зимата.

Смятам, че България това изобщо не я засяга, защото първо Русия винаги, дори и в най-трудни времена, ако си спомняте - за Съветския съюз - санкции имаше, заплаха и т.н., но Русия винаги е била един сигурен външнотърговски доставчик. Второ, ако говорим като цяло за проблема, преди всичко трябва да си спомним за „Северен поток 2”, който непрекъснато се опитват да спрат. Като не пускаш „Северен поток 2” Европа сама се наказва. За Русия това изобщо не е кризисно положение, защото ще пренасочим нашите потоци на изток, там има огромни потребности, огромна нужда, а за Европа това ще бъде една голяма, реална заплаха и завъртане на спиралата на инфлацията, защото втечненият газ е много по-скъп и както видяхме - американците не са сигурни партньори при доставките на втечнен газ. В Азия ще го доставят спокойно, без да минават през Европа и ще продават газа си. Така че трябва три пъти да се помисли затова. Нека Европа да мисли.

„Балкански поток”, „Турски поток”, както и да наричаме тази тръба, която идва при нас – при какви обстоятелства може да бъде с нарушено подаване?

Засега не виждам такива обстоятелства. Единствено ако започне пълномащабна война и бъдат унищожени всички елементи на газовата инфраструктура. До това едва ли ще се стигне, няма смисъл да фантазираме, дори да се допуска такава мисъл в главите ни.

А при санкции срещу Русия, сериозни санкции? Знаете, че се обсъждат различни варианти.

Искам да ви кажа, че разбира се, санкциите са винаги нещо сериозно, нещо неприятно, но санкциите, с които сега заплашва западът са такъв удар по цялата световна икономика, по финансовата система, че всички ще бъдат в тежко положение. Мисля, че преди да се въвеждат някакви санкции, дори да се отваря дума за тях, десет пъти трябва да се помисли върху това и да се обмисли това, за което говорим.

Въпрос, свързан с преговори, които предстоят между България и „Газпром” за сключването на нов договор - старият изтича в края на тази година. При какви условия ще преговаряме с „Газпром” - зависи ли от реакцията на България в момента по кризата с Украйна? Колкото по-приятелски настроена към Русия е България, толкова по-благоприятни икономически условия ще имаме или е спекулативно да се прави такава връзка?

Не бих отхвърлила изцяло едно такова разглеждане на въпроса по простата причина, че сега обстановката е толкова нажежена. В друга ситуация бих казала: „не, разбира се – това са независими стопански компании”, въпреки че има и голямо държавно влияние, а сега може би не мога да кажа това съвсем твърдо. Трябва да кажа, че „Газпром” винаги се е отзовавал на всякакви молби на България да се увеличат доставките на газ - те се увеличиха, при едни разумни цени. Затова да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

Дотолкова, доколкото тук в тази остра полемика, която се предизвика у нас имаше дори предложения вие да бъдете отзована и изгонена като дипломат. Чух това от наши събеседници. Образът на Русия като агресор - как го приемате?

Изобщо не го приемам, защото ние все пак сме хора, които са понесли тази страшна война, загубили сме 27 милиона свои граждани. Видяхме разрушаването на нашата страна, цялата ни страна. Аз съм родена в Сталинград след войната. Помня как децата си играеха в пясъка и там имаше само гилзи. Затова в нашата страна, към това имаме едно специално отношение. Ние никога първи няма да започнем никаква война, нито една война. А това да бъдат изгонени дипломати - какъв въпрос ще се реши с това? Ще напомня на всички, че има една такава изключителна песен - „Искат ли руснаците война”? По стихотворение на Евгений Евтушенко. Затова бих искала да препоръчам на Вашите зрители да прочетете още веднъж това стихотворение, за да разберете психологията на руснаците.

Сигурно често ви се налага да отговаряте на въпроси, свързани с това системно обвинение към Русия, че по различни канали, през хибридни канали, през политически партии, през лобисти и техните финансови интереси на практика Русия упражнява своето влияние и реализира своите цели и намерения в България. Можете ли да ги опровергаете и можете ли с ръка на сърцето да кажете, че вие не поддържате в България отношения да речем с някои политически партии, които открито демонстрират проруско и прокремълско поведение?

Вижте, бих казала следното – аз съм посланик тук от почти година. През февруари ще стане една година. Мога да ви кажа, че на практика не съм се срещала с вашите политически партии. В България има едно влияние - нашата взаимна история. Това са главните лобисти, това е главният инфлуенсър в нашите отношения тук, защото тази история не може да бъде изхвърлена, тя е навсякъде. 880 паметника, 670 на Руско-турската война, 170 от периода на Великата Отечествена война. И ми се струва, че ние по някакъв начин, ако не на генетично ниво, но много дълбоко сме свързани. Дори при онези понякога недружески постъпки, които сме виждали - особено през последните години. Никога в Русия нито един човек не би казал, че България е наш враг. Затова смятам, че трябва да се придържаме към тази много позитивна психологическа нагласа на българите към руснаците и обратно. А останалото с решава на масата за преговори с чаша добро вино.