За едно тричленно домакинство, включващо мъж, жена и дете, необходимият месечен нетен доход за издръжката на живот вече достига до 2066 лева. Само за една година нарастването е със 181 лева. Това показват основни резултати от наблюдението на потребителските цени и заплата за издръжка за декември 2021 г., представени от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Издръжката на работещ от тричленно семейство нараства със 117 лева или общо за двамата работещи с 234 лв. За работещ и сам живеещ нарастването е със 130 лева.

В края на месец декември необходимият месечен нетен доход на едно работещо лице, живеещо само, нараства със 101 лева от началото на годината и достигна до 1148 лева. В последното тримесечие нарастване на издръжката на живот е с над 45 лева. Около 500 000 души работят на минималната работна заплата - те са особено в областта на селското стопанство, строителството и др.

8.5% от общо наетите лица на минимална работна заплата (МРЗ) са в обществения сектор - около 42 000 души, а в частния сектор са 91.5% или 451 000 лица.

С 9.7% е нараснала издръжката на живот. В първото тримесечие на 2021 г. има забавяне, а след второто тримесечие започва ускореното увеличение. В последното тримесечие се наблюдава темп на поскъпване на хранителните и нехранителните стоки.

Нарастването в групата на хранителните стоки е с 9.8% на годишна база и с 4.2 спрямо предходното тримесечие. Необходимите средства за издръжка достигат до 417 лв. за едно работещо лице.

Всички ръстове имат пряко отражение върху домакинските бюджети.

КНСБ не вижда никакво намерение правителството поне частично да компенсира дохода, който вече е загубен.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров се надява МРЗ да стигне поне до 760 лева през настоящата година, а средната работна заплата (СРЗ) да достигне до 1734 лева. От началото на 2023 г. КНСБ очаква да се приложи Директивата на адекватните минимални заплати, от която следва 50% съотношение на МРЗ от СРЗ, а това по изчисления на синдикалната организация се оценява на 867 лева.

На годишна база забележимо поскъпване се отчита при стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети, напр. "Хляб и зърнени култури" нарастването е с 11.1%. Общото увеличение на цените на хлебните изделия е с 15.4%, а при брашното - с 16.5%.

При млякото и млечните продукти нарастването е с 10.5%, като по-силно е то при групата на сирената и кашкавалите - в диапазон от 13.6 до 16.1%. В абсолютни величини нарастването при киселите млека е около 10-15 стотинки, докато при сирената и кашкавалите е с около 1-1.50 лв.

Цените на животинските и растителни масла нарастват с 25.8%, а специално слънчогледовото - с 36.5%. в рамките на годишен период увеличението е в диапазон 1.20 - 2 лв.

Яйцата поскъпват с 11.7%, зеленчуците - с 20.9%, като осезаемо нарастване се наблюдава при картофите с 44%, морковите с 12%, зрял фасул с 11.2% и леща с 34.6%.

Захарните изделия - с 8.1%. Захарта поскъпва с повече от 30 стотинки на годишна база. Повишението на цените хранителните стоки се отразява върху нарастването на цените на услугите в заведенията за обществено хранене, които достигат ръст до 13.1%. По-силно е изразено повишението в заведенията за бързо хранене - с 16%, и храни за бърза консумация - с 14.9%.

В областта на нехранителните стоки се наблюдава балансирано нарастване между хранителните и нехранителните стоки. Поддържане на жилище, ремонт - нараства с 12.7%, електроенергията и горива поскъпват със 17%. Нарастването при горивата въглища и природния газ е с около 30%. При транспорта нарастването е с 21%, а при смазочните материали и леките транспортни горива - 38%.