Всеки човек притежава индивидуални навици на общуване въз основа на възпитанието и опита си. Сред тях се открояват три навика, които най-често свидетелстват за нарушена комуникация и дори пораждат конфликти. 

1. Извиняваш се за дреболии

Този навик създава асиметрия в разговорите, която на свой ред може да доведе до объркване и недоразумения. За разлика от искреното извинение навикът да се извиняваш постоянно за незначителни неща най-вероятно се дължи на чувство за малоценност. Извиняващият се няма високо мнение за себе си и смята, че не е достатъчно добър. Сякаш неговите нужди и желания нямат особено значение. Друг е въпросът, че с този свой навик по-скоро натоварва околните. Такива хора често не разбират, че по този начин отслабват позицията си и забавят намирането на евентуални решения.

2. Казваш автоматично „не“

Навикът да си „контра“ съзнателно или несъзнателно се използва от всеки човек. В невро-лингвистичните програми се говори и за Polarity Responder (P.R.) - човек, който в даден диалог първо оказва вътрешна съпротива срещу определено изказване, а после изразява и вербално несъгласието или противоположното си мнение. При този навик на общуване в съвсем малко случаи се разговаря по същество – много по-интересно е предизвикателството и възникналото вследствие на него търкане. Именно перфекционистите и хората, които смятат, че винаги имат право, са склонни да спорят екзалтирано и разгорещено.

3. Оплакването разтоварва и развързва езика

Този навик на общуване на първо място цели да се установи солидарност между събеседниците според мотото „Споделената мъка е половин мъка“. Затова повечето оплаквания или са несериозни, или се въртят около банални теми. Пример: „Предвид малкото места на служебния паркинг ръководството не бива да се учудва, че сътрудниците винаги закъсняват, понеже търсят къде да паркират колите си“. Или: „На мен ли го казвате. Аз постоянно закъснявам, защото си търся място за паркиране, и поради това съм принуден да оставам по-дълго на работа“. Който постоянно следва този модел на комуникация, бързо ще се прочуе като хроничен мърморко. В най-лошия случай може да създаде впечатлението, че се отнася негативно към работата или че не е в състояние да решава самостоятелно проблемите си.

Даване и получаване

Междучовешката комуникация се състои от даване и получаване. Ако сте наясно със своя начин на общуване и сте запознати с навика за общуване на събеседника си, ще бъдете способни да предотвратите конфликтите при разговор и да построите диалог, който обогатява страните.