Да си на 91 години и да не спираш да вдъхновяващ, да работиш, дори да танцуваш, защото животът е движение - това е рецептата за дълголетие на баба Донка Павлова от Ловеч. Въпреки възрастта тя е изпълнена с енергия, жизненост и ведър дух. По професия е медицинска сестра, а по дух - приключенец и планинар. А вече 17 години сърцето й играе и в ритъма на народните танци.
Намираме я в клуба за народни хора към Народно читалище "Зорница 2010 - Нено Щрегарски" в Ловеч, където всяка седмица, понякога по два пъти, 91-годишната жена наравно с младите се хваща на хорото. Всички я наричат "живата легенда на хорото". Стъпва леко и така се и чувства.
"Много ми е хубаво, като се върна вкъщи от залата съм изпълнена с енергия. Когато идвам си викам: "Няма да издържа", но после чувствам, че имам сили и вървя по-различно. Важното е да започнеш и всичко си идва само. Много засмени ръководителки имаме. Те като играят и ни задължават още повече да танцуваме. Много е приятно. Даже вкъщи все едно ми звучи тази музика, макар да не я слушам никъде. Народната музика е звучна, приятна", разказа за БТА Донка Павлова.
Според нея и млади, и стари трябва да съхраняват българския фолклор. А какъв по-добър начин от това да играеш народни танци и да вдъхновяваш и заразяваш и другите да се потопят в тази магия, категорична е 91-годишната жена.
"Баба Донка танцува от първия ден, в който е създаден Клубът за народни хора - Ловеч - през 2005 г. След това, през 2010 г., клубът и Фолклорна формация "Елит" са съучредители на народно читалище "Зорница 2010 г. - Нено Щрегарски". Баба Донка е при нас вече 17-а година неотлъчно, по един или два пъти в седмицата. Напоследък като дойде с едната група, остава да танцува и с втората. Всички са безкрайно изненадани от нейната енергия и жизненост", каза за БТА председателят на читалището Нели Читинова.
Добрата си форма баба Донка дължи на работата в градината, походите и чистия въздух. "Участвала съм в походи в планината. Планинар съм, което е толкова приятно. През 1979 г. участвах в поход Ком-Емине. Бяхме 12 човека - две жени и 10 мъже, 25 дни, беше чудесно", спомни си възрастната жена, която и до днес не спира да се движи и да търси допира с природата.
Често си прави разходки до градския парк "Стратеш" като изкачва и слиза общо 350 стъпала. "Изкачвам се по стълбите, отивам на едно колело, на което правя упражнения и щастлива се завръщам. С дъщеря ми ходим, когато си дойде от Германия, всяка сутрин на "Стратеш" и си правим упражненията", разказа Павлова.
Вечер е в залата за народни хора. Играят краката, но играе и сърцето, и душата. Доволна е от живота си, радва се на грижливото си семейство, гордее се със своите внуци и правнучка. Знае как да се грижи за себе си. "Аз като медицинска сестра знам как да живея и как да се лекувам. Не допускам да се разболявам. Правя си масажи", посочи баба Донка. По думите й човек трябва постоянно да се движи, да работи, за върши нещо. Затова, освен с танци, тя поддържа формата си и с работа в градината. Обича и да плете.
"Тя ни учи на много неща, тя ни е пример за това, че наистина човек трябва да работи със себе си, за да може да достигне тази възраст, да е вдъхновение за младите", заяви Нели Читинова. Вдъхновени от енергията и силния дух на 91-годишната жена от клуба за народни хора изразиха своето уважение и обич към нея със специално тържество под мотото: "Живата легенда на хорото". Поздравиха я с песни и подаръци и с пожелание да бъде здрава и да не спира да е част от хорото.
Животворната й сила обаче е семейството. Когато говори за своята дъщеря и зет, сълзи на благодарност и обич изпълват очите й. Вече белязано от годините й лице грейва, защото "няма друга майка с такава добра и всеотдайна дъщеря".
Заобиколена от хора, за които не е просто пример за живот, но и вдъхновение, стимул, урок по нравственост, борбеност и доброта, баба Донка няма какво да каже освен: "Всичко е от хубаво по-хубаво".
