Хомо сапиенс от каменната ера е започнал да мигрира в Европа много по-рано, отколкото обикновено се предполагаше.

Откритията в скално убежище в Южна Франция показват, че ставили Хомо сапиенс е бил в Европа още преди 56 800 години, установява ново проучване. Това е около 10 000 години по-рано, отколкото се смяташе преди.

Френският обект, наречен Гроте Мандрен (Grotte Mandrin - пещерата на Мандрен), е бил последователно заселван от новодошлите H. sapiens и неандерталците, произхождащи от Европа, като се сменяли няколко пъти преди неандерталците да изчезнат преди около 40 000 години, съобщават изследователите на 9 февруари в Science Advances.

Находките от скалния подслон, разположен на 225 метра над долината на река Рона, оспорват популярната представа, че неандерталците са изчезнали в рамките на няколко хиляди години след достигането на H. sapiens в Европа, разказва археологът Лудовик Слимак (Ludovic Slimak) от Университета "Жан Жорес" в Тулуза, Франция.

Слимак ръководи разкопките в Гроте Мандрен през последните 24 години. Близо 60 000 каменни артефакта и повече от 70 000 кости на коне, бизони и други животни са открити в 12 седиментни слоя. Само девет изолирани хоминидни зъба са открити в пет от тези слоеве. Но тези зъби могат да бъдат категоризирани като неандерталски или на H. sapiens въз основа на техните форми и размери, отбелязват изследователите. Най-старият материал от H. sapiens в скалния подслон включва един зъб от 2- до 6-годишно дете, разказва Слимак.

Оценките на възрастта на всеки седиментен слой се основава на радиовъглеродно датиране на изкопани костни артефакти и изчисления на времето, изминало от заравянето на всеки набор от находки и нагряването на определени камъни по време на изработката на инструменти.

Като се има предвид това доказателство, сега изглежда, че групи H. sapiens периодично са навлизали в Южна Европа много преди неандерталците да изчезнат, коментира палеоантропологът Изабел Кревекьор (Isabelle Crevecoeur) от Университета в Бордо, Франция, която не е участвала в новото изследване.

„Пристигането на Homo sapiens в Европа след изчезването на неандерталците вероятно е краят на дълъг, понякога неуспешен процес на миграция".

Групата H. sapiens, която за първи път се заселва в Гроте Мандрен, се е състояла от няколко десетки индивида или повече, изчислява Слимак. Археологическите доказателства сочат, че преди между 56 800 и 51 700 години тези древни хора са обитавали мястото в продължение на около 40 години.

„Това не беше краткосрочен лагер за ловци-събирачи, а пробна колонизация на Европа“, отбелязва Слимак.

Местните неандерталци и древните мигранти H. sapiens са имали поне кратки контакти, разказва Слимак. Кремъкът, използван от H. sapiens за направата на инструменти, идва от източници, разположени в рамките на 100 километра от скалното убежище във всички посоки, знания, които биха могли да бъдат придобити само с помощта на неандерталците, които вече са добре запознати с ландшафта на региона, твърди Слимак.

След 40-годишния престой на H. sapiens, неандерталците се завръщат в скалния подслон, където най-ранните им занимания датират отпреди 120 000 години, установяват изследователите. H. sapiens отново окупира мястото преди около 44 100 - 41 500 години - приблизително 14 000 години след първоначалното им посещение. След това неандерталците не оставят никакви следи, че са се връщали.

В неочакван обрат, малки каменни върхове и остриета, направени от H. sapiens в Гроте Мандрен преди около 56 800 години, съвпадат с тези, приписвани преди на H. sapiens в обект в Ливан, датиращ от преди около 40 000 години. Археолозите са се мъчили повече от век да разберат кой е направил същите видове каменни инструменти, датирани приблизително по същото време, на няколко обекта в долината на Средна Рона, включително Гроте Мандрен.

Слимак подозира, че древните жители на Близкия изток, чиито потомци са правили инструменти в ливанския обект, са пропътували около 3000 километра, за да стигнат до Гроте Мандрен, вероятно с някакви кораби покрай брега на Средиземно море, подозира Слимак. Тяхната традиция в изработката на инструменти след това се предава през много поколения от групи, живеещи в близост до скалния заслон, предполага Слимак.

Въпреки че не съществуват доказателства за древни морски пътувания от Близкия изток до сегашната Южна Франция, „изглежда, че H. sapiens е пристигал в Европа няколко пъти и не можем да изключим, че са пристигнали дори по-рано от преди 56 000 години“, коментира палеоантропологът Стефано Бенаци (Stefano Benazzi) от Университета в Болоня, Италия, който не е бил част от екипа на Слимак.

Но значението на находките от Гроте Мандрен, подобно на еволюционната връзка на H. sapiens с неандерталците, е противоречиво. Един единствен зъб на H. sapiens, депозиран между 56 800 и 51 700 години, не може да докаже категорично, че H. sapiens, но не и неандерталците, са правили инструментите, открити в този слой отложения, подчертава еволюционният биолог Клайв Финлейсън (Clive Finlayson) от Националния музей на Гибралтар.

Генетичните доказателства сочат за чифтосване между неандерталците и H. sapiens, което повишава вероятността някакво хибридно потомство на тези популации да изработва каменни оръдия във френския обект, предполага Финлейсън.

За да потвърди еволюционната идентичност на различните производители на инструменти от каменната епоха в Гроте Мандрен, екипът на Слимак сега се опитва да извлече древна ДНК от зъбите на хоминиди, намерени на археологическия обект.

L. Slimak et al. Modern human incursion into Neanderthal territories 54,000 years ago at Mandrin, France. Science Advances. Published February 9, 2022. doi: 10.1126/sciadv.abj9496.

Homo sapiens may have reached Europe 10,000 years earlier than previously thought, sciencenews