Според 77 процента от жените в ЕС, пандемията от COVID-19 е довела до засилване на физическото и емоционалното насилие срещу тях в собствената им държава, като този процент варира от 93 на сто в Гърция до 47 на сто в Унгария. Това показва проучване на "Евробарометър", разпространено от пресслужбата на Европейския парламент.
Четирима от всеки десет интервюирани (38 на сто) заявяват, че пандемията е оказала отрицателно въздействие върху доходите на жените, върху равновесието между професионалния и личния им живот (44 процента) и върху времето, посветено на труд срещу заплащане (21 процента).
Психичното здраве на жените също се е повлияло от пандемични ограничения като локдаун и вечерен час (41 процента на равнище ЕС) и ограниченията за броя на хората, с които могат да се срещат (38 на сто).
По случай Международния ден на жената, отбелязван на 8 март, Европейският парламент е възложил специално проучване сред европейските жени за оценка на въздействието на пандемията върху различни аспекти от техния живот.
Експресното проучване на "Евробарометър" е проведено между 25 януари и 3 февруари 2022 г. във всички 27 държави членки на ЕС и е обхванало общо 26 741 интервюта. Резултатите на ЕС са изчислени като е взет под внимание броят на населението във всяка държава.
Данните от проучването показват сериозно влияние на пандемията както на лично, така и на професионално равнище, включително голямо нарастване на насилието срещу жени.
Жените призовават евродепутатите за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация, борба с психическото и физическото насилие срещу жените и за равно заплащане на жените и мъжете, се посочва още в съобщението.
Насилие
Три от всеки четири жени (77 процента) в ЕС са на мнение, че пандемията от COVID-19 е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях. Във всички държави с изключение на две (Финландия и Унгария) този резултат е над 50 процента, като резултатите достигат 74 на сто в България, 93 процента в Гърция и 90 на сто в Португалия.
Жените ясно определят няколко ключови мерки за справяне с проблема с насилието: улесняване на подаването на сигнали за насилие срещу жени, включително на полицията (58 процента в ЕС, 62 процента в България), увеличаване на възможностите за жените да търсят помощ, например чрез горещи телефонни линии (40 на сто в ЕС, 56 на сто в България), повишаване на осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40 процента в ЕС, 32 процента в България), увеличаване на финансовата независимост на жените (38 процента в ЕС и в България).
Икономически и финансови последици
38 процента от всички интервюирани са заявили, че пандемията е имала отрицателно въздействие върху техните лични доходи. Резултатите варират от 60 на сто в Гърция до 19 на сто в Дания, като в България 57 процента от жените споделят това мнение. Пандемията от COVID-19 също така е повлияла неблагоприятно върху равновесието между професионалния и личния живот според 44 процента от интервюираните жени. Такъв е случаят с 50 процента от интервюираните в България и повече от половината жени в Кипър (68 процента), Гърция (59 процента), Малта (58 процента), Люксембург (56 процента), Италия (52 процента), Португалия (52 процента) и Унгария (51 процента).
Не на последно място, поради пандемията 21 на сто от жените обмислят или са решили да намалят трайно времето, което отделят за извършване на платена трудова дейност. В България 22 процента от жените са на това мнение, сочи проучването.
Психично здраве
От началото на пандемията 44 на сто от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56 процента в България), 37 на сто да бъдат разтревожени и обезпокоени (41 процента в България) и като цяло 33 на сто са загрижени за бъдещето си (55 процента от жените в България).
Много от жените споделят мнението, че мерките, предприети за спиране на разпространението на пандемията, са оказали значително въздействие върху собственото им психично здраве. За 28 процента от жените в ЕС, мерките свързани със затварянето на работните места и офисите са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44 процента).
Специфични обществени категории са засегнати в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от онези с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения са се отразили сериозно на психичното им здраве.
Какво могат да очакват жените от Европейския парламент?
Жените в ЕС смятат, че Европейският парламент следва да даде приоритет на: борбата с трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца (47 процента в ЕС, 51 процента в България), психическото и физическото насилие срещу жени (47 на сто в ЕС, 55 на сто в България), разликата в заплащането между жените и мъжете и нейното въздействие върху професионалното развитие, по-големите трудности за жените при съвместяването на личния и професионалния им живот (баланс между професионалния и личния живот), защитата на жените и момичетата, принадлежащи към уязвими групи.
По повод резултатите от проучването председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви:
"Жените са най-тежко засегнати от пандемията COVID-19. Те са пострадали психически и финансово. Това трябва да спре. Европейският парламент действа, за да промени това".
Роберт Бедрон, председателят на комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП (FEMM) заяви:
"Резултатите от проучването на Евробарометър потвърждават това, което вече знаем: пандемията от COVID е засегнала непропорционално жените и момичетата по множество начини - от засиленото насилие, основано на пола, до нарасналите задължения по обгрижване на близки, от икономическото въздействие върху непропорционално феминизираните сектори, до несигурността на трудовите договори. Но кризите могат да бъдат и източник на възможности: шанс за по-добро възстановяване. Ето защо ние ще работим за това възстановяването да постави жените в центъра на решенията".
