Стари български пшеници, съхранявани вече само в генни банки, имат потенциал за производството на традиционен добруджански хляб, който да получи географско означение за произход, заяви селекционерът д-р Христо Стоянов от Добруджанския земеделски институт на форум по международен проект в Добрич. Институции от България, Гърция, Румъния, Украйна, Молдова, сред които е и Висшето училище по мениджмънт, популяризират с подкрепата на оперативна програма на Европейския съюз традиционни селскостопански продукти и храни, произвеждани в Черноморския регион.

От някогашните сортове българска пшеница с номера 301, 14, 16, 100-10, от т.нар. разградска червенка нашите баби са месили изключителен хляб - бял, пухкав, дъхъв, с вкусна коричка,  поясни пред БТА селекционерът. По думите му, тези стари популации пшеница от 20-те и 30-те години на миналия век са нископродуктивни, но са създадени без компромис с качеството. Ученият посочи, че сортовете, които вече не могат да се срещнат на полето, са изключителна собственост на държавата и апелира към стопаните да се сдружат, за да се опитат да възродят старата селекция и производството на традиционен хляб.

С големи възможности за сертифициране са и уникални продукти, произведени от тритикале, с ниско съдържание на глутен и подобрен хранителен състав, добави селекционерът. Той коментира, че ръжта и ечемикът като традиционни култури в Добруджа също вече са с изгубени корени. Географско означение за произход могат да получат и много продукти от царевица - питки-квас, качамак, царевичен хляб с чубрица, пуканки на тиган и други, добави селекционерът като напомни, че Добруджа е традиционен център за производството и на тази зърнена култура.

В рамките на международния проект на 1 април в базата на Висшето училище по мениджмънт в Добрич ще се състои информационен ден за възможностите традиционните продукти да бъдат сертифицирани и Черноморският регион да бъде превърнат в дестинация за вкусна храна.