Телескопът Хъбъл засне светлина от най-отдалечената звезда, откривана досега. За да стигне до нас, тя е пътувала 12,9 милиарда години. Далечната звезда е от времето, когато Вселената е преживяла едва първия си милиард години или 7% от сегашната ѝ възраст.
Най-малките обекти, които бе възможно да се наблюдават досега на такова огромно разстояние, бяха звездни клъстъри в ранни галактики. Макар Хъбъл да наблюдава галактики от 300 милиона до 400 милиона години след Големия взрив, образувал Вселената, техните отделни звезди са невъзможни за разпознаване.
"Обикновено всички те са замазани заедно... Но тук природата ни е дала тази единична звезда - силно, силно увеличена, увеличена с хиляди фактори, за да можем да я изучаваме", каза астрофизикът от НАСА Джейн Ригби, която взе участват в изследването. "Това наистина е такъв подарък от Вселената."
Звездата е наречена Earendel. Тя е повече от 50 пъти по-голяма от нашето Слънце и около 1 милион пъти по-ярка.
"Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години, което прави около 900 милиона години след Големия взрив", каза астрономът Брайън Уелч, докторант в университета Джон Хопкинс и водещ автор на изследването, публикувано в Nature в сряда.
"Определено имаме късмет", казва Уелч.
Той я нарече Earendel, староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина - "подходящо име за звезда, която наблюдаваме по времето, често наричано Космическа зора".
Новото откритие очарова учените и ще стане основна цел за изучаване през първата година на новия космически телескоп Джеймс Уеб, който наскоро се позиционира в точката на Лагранж на Земята и Луната.
