Наскоро направен генетичен анализ на древните човешки останки, открити в пещерата Бачо Киро, изненадващо установи, че са по-тясно свързани със съвременните източноазиатци, отколкото със съвременните европейци. 

За да се обясни откритието, са предложени няколко сценария, но този озадачаващ резултат досега повдига повече въпроси, отколкото отговори относно основните миграции на древното население, които биха могли да обяснят присъствието на генетично източноазиатски индивиди в Европа преди около 45 000 години.

Изследването, публикувано в Genome Biology and Evolution, се опита да разреши тази мистерия, като поставя тези индивиди в по-широкия контекст на човешките геноми от евразийския палеолит и съвместно анализира генетиката и археологиче ските доказателства. 

В предложения от авторите сценарий колонизацията на Източна и Западна Евразия се характеризира с няколко събития на експанзия и локално измиране от популационния възел, където предците на всички евразийци процъфтяват, след като за първи път излизат от Африка преди около 70-60 хиляди години.

Ранната, неуспешна експанзия на Homo sapiens се случва по-рано от преди 45 хиляди години. Единственият представител на тази миграция, която не е свързана нито със съвременните европейци, нито със съвременните азиатци, е открита в района на Злати кун в днешна Чехия и все още не е ясно колко широко разпространена е била.

^{Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие. Кредит: Initial Upper Palaeolithic Homo sapiens from Bacho Kiro Cave, Bulgaria, Jean-Jacques Hublin, Nikolay Sirakov, […]Tsenka Tsanova , Nature (2020)}

Човешките кости и каменни оръдия, отсяти от утайката на пещерата Бачо Киро, е такова доказателство, за което мечтаят археолозите. Открити през 2015 г., оттогава те са датирани на около 45 000 години, което официално ги прави най-старите кости на хоминини от горния палеолит, откривани някога в Европа.

Като вземем предвид археологическите записи, можем да кажем, че са произлезли от по-голяма общност в 15 000-годишна пауза в преселенията на изток.

"Бихме могли да заключим, че тези хора представляват някакъв вид стъпало между бъдещето в Азия и миналото в Европа – централен популационен възел на прага на Африка, от който сме се разселвали и установявали все по-далеч в чужбина", коментира авторът на статията в Science Alert, описваща новото проучване.

Генетичните доказателства, запазени в три от тези тела, обаче не съвпадат толкова точно с този прост сценарий.

Миналата година изследване, ръководено от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Германия, заключи, че индивидите са „по-тясно свързани със съвременните и древни популации в Източна Азия и Америка, отколкото с по-късните западноевразийски популации“.

Намирането на по-тесни семейни връзки със съвременните и древни азиатски популации, отколкото със съвременните европейски хора, повдига някои трудни въпроси относно начина, по който този древен център на човечеството може да се е разклонил на изток и запад.

Нещо повече, една щедра доза неандерталска кръв наскоро е била въведена в родословното им дърво, което допълнително замъглява картината на това как нашите предци може да са мигрирали и взаимодействали.

Според авторите на това най-ново проучване една от възможностите разглежда миграцията на човечеството на тласъци, а не като непрекъснато нарастване.

След неуспешните по-ранни заселвания нова експанзия преди около 45 хиляди години "колонизира широка територия, обхващаща от Европа до Източна Азия и Океания и е свързана с начин на производство на каменни оръдия, известен като начален горен палеолит“, разказва Леонардо Валини (Leonardo Vallini), водещ автор на проучването. Тази експанзия в крайна сметка поставя началото на културна революция, която завинаги ще промени нашата планета само за няколко кратки хилядолетия.

Съдбата на тези заселници е била различна в Източна Азия и в Европа: докато в първата те се задържат и в крайна сметка това довежда до формирането на съвременните популации на Източна Азия, европейските представители на тази експанзия намаляват и до голяма степен изчезват, като останките в пешерата "Бачо Киро", черепът на индивид, потомък на кръстоски с неандерталци, в Пещера-ку-Оасе, Румъния и няколко други остават като единствен свидетел на това ранно заселване на Европа.

_{Схематично представяне на населението на Евразия с повтарящите се вълни на експанзия от популационен възел извън Африка (затъмнената зона в сиво, точното ѝ местоположение не е известно); червените стрелки представляват експанзията, свързана с първоначалната горнопалеолитна материална култура, а сините стрелки - експанзията, свързана с горнопалеолитните групи. Кредит: Leonardo Vallini, Giulia Marciani}

„Любопитно е да се отбележи, че приблизително по същото време изчезват и последните неандерталци“, коментира д-р Джулия Марчиани (Giulia Marciani) от Университета в Болоня и съавтор на изследването.

„Накрая се случва една последна експанзия преди 38 хил. години и отново колонизира Европа от същия популационен център, чието местоположение тепърва ще се изяснява“, обобщава проф. Лука Пагани (Luca Pagani), водещ автор на изследването. „Въпреки че дори в Европа е имало случайни взаимодействия с оцелели от предишната вълна, масово смесване между двете вълни се е случило само в Сибир, където води до особена родословна линия, известна като предшественици на североазиатци, от които в крайна сметка е произходът на индианците“.

Тази миграция е свързана с различна културна група, наречена горен палеолит, която характеризира основните европейски палеолитни обекти.

""Заслужава да се отбележи, че от културна гледна точка тези нови каменни инструменти често са били изобразявани като независима сбирка, а не като местно развитие на съществуващите технологии в Европа: освежаващо е да се види, че генетичната и културната информация могат да бъдат съгласувани в цялостен сценарий", заключава Телмо Пиевани (Telmo Pievani) от Университета в Падуа и съавтор на изследването.

Авторите заключават, че по-нататъшните усилия трябва да бъдат насочени към изясняване на географското местонахождение на този централен популационен възел и да се идентифицират както вътрешните, така и външните причини, лежащи в основата на тези древни миграции на населението, както и свързаната културна динамика.

Genetics and material culture support repeated expansions into Paleolithic Eurasia from a population Hub out of Africa
Leonardo Vallini, Giulia Marciani, Serena Aneli, Eugenio Bortolini, Stefano Benazzi, Telmo Pievani, Luca Pagani
Genome Biology and Evolution, evac045, https://doi.org/10.1093/gbe/evac045

A population hub out of Africa explains East Asian lineages in Europe 45,000 years ago, University of Bologna

A Surprise Cave Finding Has Once Again Upended Our Story of Humans Leaving Africa, Science Аlert