На източния склон на Рила планина, на 350 метра под земята има огромна галерия - над сто метра дълга, 40 метра висока и над 20 метра широка. До нея води 7-метра широк подземен тунел, в който могат да се разминат два камиона. Но малцина са влизали там.

Това именно е "сърцето" на ПАВЕЦ "Чаира" - най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа на Балканите. При това въведена в експлоатация изцяло след падането на социализма - след 89-а година.

В края на март една от турбините й аварира тежко по време на тестовете след продължил три години ремонт. И остави извън строя ключовото за цялата енергийна сигурност на региона съоръжение. Това пък повдигна въпроса за корупция в ремонтния процес, пълна некомпетентност от страна на възложителя - държавната Националната електрическа компания (НЕК), липса на контрол и дори саботаж. Каква точно е истината е трудно да се каже. Сега ДАНС проверява случилото се, но едва ли ще има официален доклад и обяснения.

Сигурно е обаче едно - ПАВЕЦ "Чаира" няма да заработи на пълна мощност поне още няколко години. Ще са нужни десетки, ако не и стотици милиони за нов ремонт, а пропуснатите ползи от липсата на производство точно в моментите на екстремно високи цени на тока се оценяват на 14 млн. лв. на месец. Нелепото е, че освен авариралата турбина още два агрегата също не работят. Така НЕК губи по над 40 млн. лв. на месец, а българският бизнес купува по-скъп ток заради по-малкото предлагане.

Когато се наливаха основните

Решението за изграждането на помпена ВЕЦ в България се взима на политическо ниво още през 70-те години на ХХ век. Причината е необходимостта да се осигури мощност, която бързо да може да замества АЕЦ или ТЕЦ при нужда, както и да отнема товара от системата при излишък на енергия (най-често нощем), като изпомпва вода в обратна посока.

След проучване на чуждестранния опит от Политбюро в крайна сметка решават да поканят японската компания Toshiba за изпълнението на проекта, който включва и самото изграждане на язовирите "Белмекен" и "Чаира". Преди да се започне въобще работата по проекта, няколко групи от български инженери са изпратени на специални обучения в Япония, като целта е не само да могат да участват в изграждането, но и да натрупат опит за последващата поддръжка, а и да имат ноу-хау за други ВЕЦ-ове в страната. Първата група заминава през 1983 г. и включва инженери от плевенския "Машиностроителен завод Н. Й. Вапцаров" и ЕЛПРОМ-ЗЕМ (затворен през 2016 г.). Сред тях е и инж. Методи Григоров, който разказа пред "Капитал", че е било решено две от четири турбинни мощности да бъдат направени изцяло по японска технология, а другите две - от български инженери в български заводи, но под контрола и лицензите на "Тошиба".

Паралелно с това започва и създаването на инфраструктурата - прокопаването на подземните тунели, галерията за машинната зала и управляващите механизми. Прави се и път на височина 1900 метра в планината, който да стига до бъдещата централа, като той е достатъчно широк, за да може да се прекара свръхтежката техника, доставяна от заводите (един генератор тежи 200 тона). Допълнително се изгражда далекопровод и се свързва централата с електропреносната мрежа на България.

Сложността на съоръжението и уникалността на технологиите обаче забавят изпълнението до промените през 1989 г. Поради което първите две турбини на ПАВЕЦ "Чаира" (японските) се пускат в употреба чак през 1995 г. Останалите два агрегата са пуснати през 1999 г. Което всъщност прави централата сравнително нова - такива съоръжения работят обикновено поне 60-80 години.

Колко точно е струвало изграждането на въпросната централа не е ясно. Обобщени писмени данни липсват, а и заради дългия период на изпълнение и политическите промени отчетността също е спорна. Въпреки това различни експерти, с които "Капитал" разговаря, смятат, че общата стойност на ПАВЕЦ "Чаира" дори надминава тази на ядрената централа в Козлодуй.

20 години стигат

От пускането й през 90-те централата не е спирала, но и не е била ремонтирана основно. Въпреки това според инж. Методи Григоров, който участва и в процеса на изграждане на ПАВЕЦ-а, централата е няма нужда от такъв ремонт, какъвто НЕК започва през 2019 г. А причината е, че съоръжението не работи в постоянен режим - пуска се само при нужда и реално не се е амортизирало съществено.

Според Григоров е трябвало да се извърши рехабилитация, но по-съвсем различна линия: "Заради това, че тунелът не беше достатъчно широк, генераторите трябваше да се вкарват на части. Във връзките помежду им след 20 години работа се получава нагар и в един момент се взе решение той да се премахне с една на пръв поглед "козметична операция". Това обаче няма общо с ремонтa, който след това решиха да правят от НЕК - пълна рехабилитация на турбинната част и автоматизацията на мощността. Интересно е, че докато първото нещо потенциално не би струвало много, пълна рехабилитация на подобна мощност е многомилионна инвестиция, която изисква сериозна експертност."

Бившият ръководител на НЕК от периода, в който се взимат решенията за ремонта на централата, Петър Илиев обаче има обяснение. "Мощността беше натрупала много повече часове работа, отколкото е трябвало. Това означаваше, че е имало нужда от поне няколко рехабилитационни ремонта и основен такъв, които никога не са извършени. В процеса на работа изникнаха още допълнителни неща, които не бяха наред", заяви той пред "Капитал".

Инвеститори и изпълнители

НЕК решава да прави мащабния ремонт на съоръжението, след като печели от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на атомни мощности в АЕЦ "Козлодуй" проект за рехабилитацията на целия комплекса "Белмекен - Чаира - Сестримо" заедно с ВЕЦ "Въча". Той е на обща стойност 26.6 млн. евро, като администратор е Европейската банка за възстановяване и развитие. Отделно почти 16 млн. евро са собствено финансиране от НЕК.

Още тогава обаче, през април 2019 г., прави впечатление, че за ремонта не е привлечена японската "Тошиба", която е изградила съоръжението и би трябвало най-добре да може да се справи.

Във връзка с причините, поради които Toshiba в крайна сметка не участва в ремонта, представителят на компанията в България Андрю Притчард сподели пред "Капитал": "Поради ред причини не успяхме да се разберем с ръководството на ПАВЕЦ-а и не стигнахме до договорка. Поради тази причина през 2018г. НЕК започна нова процедура за рехабилитация, този път от открит тип, но тъй като бяхме останали с чувството, че, въпреки че сме успели да изложим идеите си, сме били погрешно разбрани, решихме да не участваме в тази процедура. Първо, преди процедурата по пряко договаряне, спомената горе, да се осъществи, през 2013г. Тошиба обследва централата и машините й, като представи доклад, с който НЕК се съгласи. По това време Тошиба забеляза влошаване при някои компоненти от основното оборудване и предупреди НЕК за висок риск от аварийни спирания, ако адекватни ремонтни дейности не се извършат съгласно оригинално предвидената ремонтна програма, която не е била спазвана след въвеждане в експлоатация на блоковете. Всъщност, от въвеждането им в експлоатация досега никакви резервни части не са били поръчвани на, нито доставяни от Тошиба и никакви технически инспекции, ремонтни дейности и основни ремонти не са били извършвани от Тошиба или в сътрудничество с Тошиба."

Така за изпълнител е избран австрийският консорциум ABB - VOITH срещу сумата 13.8 млн. евро (конкретно за тази част от общия проект). Според източници на "Капитал" обаче НЕК използва личен човешки ресурс в рехабилитацията на ПАВЕЦ "Чаира". Което означава, че поне части от ремонта по централа са извършвани от служители на държавната компания, които нямат опит точно в този вид ремонти. Това в комбинация със занижения контрол е една от най-вероятните причини за аварията в една от най-стратегическите централи за българската енергетика. Въпросът тук е: кой ще поеме отговорност?

Според Петър Илиев, а и съдейки по действията на НЕК след аварията на 23 март, трудно може се търси отговорност в самото дружество. Илиев заяви, че той не е запознат с аварията и причините за нея. "Един от вариантите е наистина НЕК да не е упражнявал контрол на ремонтните дейности, а другият е да са допуснати грешки при техническото изпълнение на рехабилитацията", каза той.

Засега не изглежда, че ще има някакви последствия за сегашното ръководство на електрическата компания, която принципно трябва да бъде най-големият обект на проверки при такава авария.

Водният удар

Въпреки оскъдната информация инж. Георгиев има предположение какво точно се е случило на 23 март. Най-вероятно по време на тестовете автоматизацията за спиране на водоподаването не е сработила с нужната скорост и се е затворила по-бързо. Това създава огромен воден удар върху съоръжението, тъй като рязко се спира потокът на 70 тона вода в секунда, които се спускат от 650 метра височина по тръбата от язовир "Белмекен" надолу.

"Това може да предизвика невиждани щети, граничещи с това централата да се превърне в паметник", смята още инж. Георгиев. Според него в централата би трябвало да се знае каква е причината за аварията, като официалните изявления, идващи главно от ръководството на НЕК, че "е настъпило времето", са несъстоятелни и оправдателни. "Няма как да не е записана конкретната причина за проблема, за който се прави пълна рехабилитация и се инвестират толкова пари."

Няма официални данни в какво състояние е в момента ПАВЕЦ "Чаира", но е много вероятно съоръжението буквално да е унищожено. Според експертите, с които "Капитал" разговаря, пораженията са такива, че ремонт трудно би могъл да бъде направен и вероятно ще се наложи изцяло ново изграждане на мощността. А това означава огромни разходи за държавата.

След аварията премиерът Кирил Петков и министърът на енергетиката Александър Николов заявиха, че се води разследване за причините от МВР и ДАНС. Но по-интересното е, че още през февруари вътрешният министър Бойко Рашков обяви, че се води активна проверка "по един изключително важен за енергетиката обект - ПАВЕЦ "Чаира", и сподели, че най-голямата помпено-акумулираща ВЕЦ в Югоизточна Европа е била унищожавана, "очевидно и най-вероятно с оглед на икономическите интереси на един субект".

Сега заради несигурността няма да може да се пусне и другата ремонтирана турбина. Най-малкото ще са нужни анализи и проверки, които могат да продължат месеци. Третата пък излезе извън строя преди повече от години и дори не е ясно дали се ремонтира. Заради което ПАВЕЦ "Чаира" работи само на 25% и губи десетки милиони всеки месец, тъй като не продава ток.

Централата реално е перфектната батерия, която може да балансира соларните и вятърните паркове, които предстои да бъдат построени в България в следващите няколко години. При излишък на ток помпите могат да връщат вода в "Белмекен", а при недостиг да се обръща потокът и да се произвежда енергия. Въпросът е само да са в изправност.

През 90-те години, когато е въведена в експлоатация, ПАВЕЦ "Чаира" е впечатляваща от инженерна гледна точка, на световно ниво, както много малко други централи от този вид. Към момента на въвеждане в експлоатация, ПАВЕЦ Чаира е помпено-акумулиращата централа с най-висок напор на своите агрегати в света.

Историята е следната: през 2016г. Тошиба бе поканена да участва в процедура по пряко договаряне за рехабилитация на турбините. Поради ред причини не успяхме да се разберем с ръководството на НЕК и не стигнахме до договорка. Поради тази причина през 2018г. НЕК започна нова процедура за рехабилитация, този път от открит тип, но тъй като бяхме останали с чувството, че, въпреки че сме успели да изложим идеите си, сме били погрешно разбрани, решихме да не участваме в тази процедура. Не ни е известна каква работа е извършена от НЕК или техни изпълнители по рехабилитацията на централата, нито точните подробности за настоящата авария.

Отвъд това, ние сме повече от готови да помогнем на българската държава с оценяване на аварията и ремонтните дейности. Само че, първо, преди да можем да се включим в този процес, трябва да се обсъди рамката на едно такова сътрудничество.

В отовор на въпроса Ви дали рехабилитация на ПАВЕЦ "Чаира" е нужна или не, мога да кажа, че по принцип животът на една такава мощност е дълъг, но определено тя има нужда от основен ремонт (отваряне и инспекция на Мотор-генератора и Помпо-турбина) или рехабилитация в определени моменти.

Първо, преди процедурата по пряко договаряне, спомената горе, да се осъществи, през 2013г. Тошиба обследва централата и машините й, като представи доклад, с който НЕК се съгласи. По това време Тошиба забеляза влошаване при някои компоненти от основното оборудване и предупреди НЕК за висок риск от аварийни спирания, ако адекватни ремонтни дейности не се извършат съгласно оригинално предвидената ремонтна програма, която не е била спазвана след въвеждане в експлоатация на блоковете. Всъщност, от въвеждането им в експлоатация досега никакви резервни части не са били поръчвани на, нито доставяни от Тошиба и никакви технически инспекции, ремонтни дейности и основни ремонти не са били извършвани от Тошиба или в сътрудничество с Тошиба.

Това е една централа, която принципно трябва да е перлата в короната на енергетиката, а не да обира пешкира на всичките проблеми в сектора.

ПАВЕЦ "Чаира" е замислен като проект, който да сваля част от тежестта на 4-те блока на АЕЦ-а. Основната му функция е да бъде натоварван периодично, когато наистина има нужда, а не през цялото време. От пускането в употреба на всичките 4 помпени-агрегати в края на 90-те години до момента, когато беше започнат ремонта, мощността беше натрупала много повече часове работа, отколкото е трябвало. Това означава, че е имало нужда от поне няколко рехабилитационни ремонтна, до които така и не бяха извършвани. За сравнение, съвсем подобна мощност в Сърбия (става въпрос за ПАВЕЦ "Байна Баща"), която е проектирана да бъде ползван пълния капацитет постоянно, е имала за 25 години два основни ремонта.

Имахме активни разговори с "Тошиба", даже отидохме с делегация в Япония да преговаряме, но поради техните изисквания не се стигна до сделка, те няколко пъти променяха критериите си, по които искаха да участват в рехабилитацията.