Около 44% от пристигащите в България украински бежанци остават в страната, сочат данните на правителството. Общият им брой вече наближава 100 хил. души.

Европейската комисия съобщи в четвъртък, че е превела над 148 млн. евро на България, за да осигури условия за живот и работа на украинските бежанци, пристигнали в страната. Това е осмата по големина сума в ЕС, като повече пари получават всички съседни на Украйна еврочленки, които са приели повече бежанци от България, както и Испания и Италия.

Най-голяма помощ от еврофондовете получава Полша - 562 млн. евро, където живеят над 2.5 млн. украински бежанци, следвана от Италия - 452 млн. и Румъния - 450 млн. евро. Общо за ЕС изплатената сума е над 3.5 млрд. евро.

По данни на българското правителство в България в момента се намират 96 164 украински бежанци, от които 87 534 са поискали европейска временна закрила, даваща им достъп до българския трудов пазар, образование и здравеопазване, както и право на подслон. Правителството съобщава, че 51 291 от бежанците са настанени. Общо от началото на войната през България са преминали над 216 хил. украински граждани.

Точният размер на сумата, преведена на правителството е 148 360 870 евро. Парите могат да се използват за възмездяване на направени разходи със задна дата - от 24 февруари, денят, в който Русия нападна Украйна.

Парите идват като авансови плащания по регионалната програма REACT-EU, която е част от възстановителната инициатива "Следващо поколение ЕС". Освен тях еврокомисията разреши на 27-те правителства да използват за издръжката на бежанците неизразходвани средства от кохезионните фондове за 2014-2020 г., вместо да ги връщат в бюджета на ЕС. Властите могат да използват 100% европейско финансиране, без да е необходимо да добавят национални средства, както се изисква по правилата за финансиране на политиката за сближаване, уточняват от еврокомисията.

Парите могат да се харчат за изграждането на приемни центрове или приюти за бежанци , за мобилни болници, канализация и водоснабдяване, за езикови курсове, консултации, персонални напътствия, психологическа помощ, правна подкрепа и достъп до услуги като грижи за деца, здравеопазване и социални услуги. Възможно е с тях да се купуват храна, облекло и други предмети от първа необходимост за лична употреба.