Хората защитават не толкова Путин, колкото своето чувство за принадлежност към една силна държава, казва анализаторът

Лев Гудков е социолог, научен ръководител на независмия „Левада център“ пред The Voice of America

Интервю на Виктор Владимиров

- Г-н Гудков, можехте ли да си представите преди няколко месеца, че страната е изправена пред такъв остър завой в своето развитие, имам предвид кървавата война с Украйна?

- Изследвал съм реакциите на обществото на анексирането на Крим, на това, как пропагандата подготвяше общественото мнение за това. Това, че демагогията от страна на властите се засилваше, работеше много мощна машина, преди всичко телевизията, насочена срещу на първо място към слабо образованите групи на населението и възрастните хора. Това беше напълно разбираемо.

 И беше ясно, че нарастващото недоволство сред народа, особено след 2018 година, дифузното раздразнение срещу властта, няма да се превърне в диалог на върхушката с общество и връщане към някакви демократични процедури, а напротив, режимът ще се ожесточи и ще започне гонение срещу всички недоволни.

Затова тенденцията изглеждаше съвършено очевидна, но все пак се запазваше лека надежда, че няма да се стигне до такъв идиотизъм и авантюризъм.

- Действително ли мнозинството от население подкрепя кремълската външна политика дори сега?

- Според проучванията, 81 % одобряват действията на властите, що се отнася до войната срещу Украйна. Това е съвършено точно. При това показателите на верноподаничеството растат: през февруари-март бяха около 70 %. 

Защо се случва това?

Първо, в последно време напълно бяха ликвидирани остатъците от независими медии, закриха всички алтернативни интернет ресурси.

Още по-силно се усеща това в провинцията, където са запушени всички „цепнатини“. В страната цари пълна информационна изолация.

В тези условия се чува само гласът на Кремъл, държавните телевизии и останалите официози. В действие е действително много мощна и агресивна пропагандна машина. Практически много руснаци нямат други източници за това, което се случва извън пределите на страната. Те се оказаха абсолютно безпомощни пред масираните потоци на демагогия и откровени лъжи. 

На тях без почивка им внушават, че в Украйна са победили нацистите, че НАТО неумолимо приближава границите на Русия, че украинският нацизъм заплашва с геноцид руското население.

И мнозина кълват на това.

Впрочем, тяхната подкрепа за властта, за разлика от това, което беше през 2014 година, след анексирането на Крим е доста слаба и противоречива. В този смисъл тя е съпроводена от набор от смесени чувства – възмущение, страх, объркване…
При това, разбира се, налице е, съвършено явен подем на имперските настроения.

Едновременно с това хората не искат война, страхуват се от разширяване на военните действия и не разбират напълно смисъла на тази война. 

С две думи, в общественото мнение се наблюдава смесица от тревога, одобрение и неувереност.

- А къде отидоха протестните настроения, гласът на здравия разум?

- Много малка част, едва 14–15 %, предимно млади, образовани хора, предимно жители на мегаполисите, практически не гледат телевизия, до последно бяха в социалните мрежи, Интернет. Затова те имат други представи, друга картина за реалността и те рязко отрицателно се отнасят към войната.

Това е съвършено друг емоционален фон: отчаяние на ръба на нервна криза, депресия, срам, възмущение. Освен това се налага чувството, че нищо не може да се направи, нищо не може да се промени.

Затова именно от тази среда наблюдаваме най-големия миграционен поток. Тези хора не искат да живеят в репресивен режим, не свързват нищо хубаво с бъдещето си тук, очаквайки катастрофалните последствия от военната авантюра.

- Може ли да се каже, че Путин съзнателно пожертва тази част от страната, че е доволен да се отърве от нея?

- Дори нещо повече. Той гледа на тази категория хора като на вътрешни врагове, предатели, чужди агенти. С тази част от обществото той е готов да се бори с всички средства. И най-новите закони сочат, че всички несъгласни с курса на Кремъл ще бъдат подложени на много жестоки репресии и смазване. Вече се чуват предложение тези, които напускат страната да бъдат лишавани от гражданство и други подобни.

- Да се върнем към одобряващите политиката на Кремъл. Загиват хора, деца…може ли чуждата мъка да остави равнодушен нормален човек? Какво ще правим със съвестта, с историческата памет?

- Това е болна тема. Русия изобщо има големи проблеми със съвестта. Руското общество, според мен, е принципно аморално. То предпочита да си затваря очите. Подкрепяйки властта хората се включват в официалната политика и ставата съучастници в престъпленията на държавата, но не искат да отговарят за тях и казват: ние нямаме нищо общо, ние не вземаме решенията.

Но има и нещо друго, за което пиша в книгата си „Възвратният тоталитаризъм“. Това, впрочем, много слабо се разбира от либералната общност, от демократите. Те критикуват политиката на властта, корупцията, некомпетентността, а властта в отговор говори за друго – за колективни ценности, за национална гордост, извращавайки при това понятията и поставяйки акцента върху символите и достойнствата на колективното цяло. И за малкия, смазан, унижен от произвола на властта човек, който се страхува от всичко на света, тези дума са извънредно важни.

Те компенсират в неговото съзнание чувството за безпомощност и зависимост от властта. Те разсъждават така: да, ние сме бедни, страната ни е скапана, властта е лоша, но затова пък сме духовни, традиционните ни ценности са силни, имаме героично минало. И това издига малкия човек в собствените му очи.

Затова ужасната информация за зверствата, за мародерството, изнасилванията от руските войници в Украйна се блокират и не се възприемат адекватно. Като нарича украинското общество нацистко, кремълската пропаганда един вид го дехуманизира, лишава го от човешки качества. А щом е така, значи всичко е допустимо…

- Но това е лудост…

- А в Кремъл твърдят, че ние сме принудени да се защитаваме от фашистите, от агресията на НАТО, че сме били принудени да направим тази крачка, както каза и Путин.

И цялата тази демагогия се възприема от общественото съзнание, макар и със съмнения.

Затова защото хората защитават не толкова Путин, колкото своето чувство за принадлежност към една силна държава.