Украйна и нейните съюзници, включително Лондон, заплашват Русия в последните 1000 години да разположат НАТО до нашите граници, да сложат край на културата ни – те ни тормозят от много, много време. Това казва Евгений Попов, член на руската държавна Дума и влиятелен ТВ водещ в страната пред предаването Ukrainecast на BBC.
„Разбира се, плановете на НАТО за Украйна са пряка заплаха за руските граждани“, добавя той.
Възгледите му са едновременно изненадващи и просветляващи по отношение на версията на Кремъл, която е много различна от тази на Запада.
За европейските и западните уши тези изказвания звучат недоумяващо и представляват пренебрежение към внимателно документирани доказателства. Но всъщност това са убежденията не само на привържениците на Кремъл в Русия, а и на голяма част от население там и на други големи групи хора, пръснати по света.
След като Русия нападна Украйна на 24 февруари, ООН проведе спешно гласуване седмица по-късно, с което да осъди действията на Москва – 141 от 193 нации гласуват „за“. Но редица големи държави избраха да се въздържат от вот, включително Китай, Индия и Южна Африка. Така че би било заблуда западните лидери да вярват, че целият свят споделя позицията на НАТО – че Русия е изцяло виновна за тази катастрофална война,.
И така: Защо толкова държави отказват да осъдят инвазията на Русия?
Има много причини за това, вариращи от директен икономически или военен интерес през обвинения в западно лицемерие до колониалното минало на Европа. Няма универсална причина за всички. Всяка държава може да има свои собствени особени причини да не иска публично да осъди Русия или да изолира президента Путин.
Няма ограничения за сътрудничество
Нека започнем с Китай – най-гъстонаселената страна в света, в която живеят 1,4 милиарда души, повечето от които получават новините си за Украйна от контролираните от държавата медии, точно както повечето хора в Русия. Малко преди нахлуването на Русия в Украйна Китай прие президента Путин като високопоставен гост на Олимпийските игри в Пекин. В китайско комюнике, издадено след това, се казва, че „няма ограничение за сътрудничеството на двете страни“. Така че Путин информира ли китайския си колега Си Дзинпин, че е на път да започне пълномащабна инвазия в Украйна? Абсолютно не, казва Китай, но е трудно да си представим, че е нямало дори само намек за това.
Китай и Русия могат един ден да се окажат стратегически съперници, но днес те са партньори и споделят общо презрение, граничещо с вражда, към НАТО, Запада и неговите демократични ценности. Китай вече се сблъска със САЩ заради китайската военна експанзия в Южнокитайско море. Пекин също се сблъска със западните правителства заради отношението си към своето уйгурско население, смазването на демокрацията в Хонконг и често повтаряния си обет да „върне Тайван в лоното“ със сила, ако е необходимо.
Така Китай и Русия имат общ враг в лицето на НАТО и гледната точка на техните правителства се промъква сред населението, като резултатът е, че то просто не споделя отвращението на Запада от руската инвазия и предполагаемите военни престъпления.
Индия и Пакистан имат свои собствени причини да не искат да се противопоставят на Русия. Индия получава голяма част от оръжията си от Москва и след скорошния си сблъсък с Китай в Хималаите Индия залага, че един ден може да има нужда от Русия като съюзник и защитник.
Отстраненият наскоро министър-председател на Пакистан Имран Хан е яростен критик на Запада, особено на САЩ. Пакистан получава оръжия и от Русия и се нуждае от благословията на Москва, за да си осигури търговски пътища към северния район в Централна Азия. На 24 февруари премиерът Хан осъществи предварително планирано посещение при президента Путин - точно в деня, в който Русия нахлу в Украйна.
Индия и Пакистан се въздържаха по време на гласуването в ООН за осъждане на действията на Русия в Украйна.
Лицемерие и двойни стандарти
Следва обвинението, споделяно от много, особено от страните, в които преобладава мюсюлманското население. То е, че Западът, воден от най-влиятелната си нация – САЩ, е виновен за лицемерието и двойните стандарти. През 2003 г. САЩ и Обединеното кралство решиха да заобиколят ООН и да пренебрегнат световното мнение, като нахлуха в Ирак на базата на непотвърдени основания, което доведе до години на насилие. Вашингтон и Лондон също така са обвинявани, че помагат за удължаването на гражданската война в Йемен, като въоръжават Кралските саудитски военновъздушни сили, които извършват чести въздушни удари в подкрепа на официалното правителство на страната.
За много държави в Африка има други, дори исторически причини. По време на Съветския съюз Москва налива оръжие в континента в опит да се противопостави на влиянието на САЩ и Запада от Сахара до нос Калифорния. На някои места наследството от западноевропейската колонизация през XIX и XX в. е трайно недоволство от Запада, което се проявява и днес. Франция, която вкара войски в Мали през 2013 г. - за да предотврати превземането на цялата страна от Ал Кайда - не е популярна в бившата си колония. Затова сега по-голямата част от френските войски са напуснали, за да бъдат заменени от подкрепяните от Кремъл руски наемници от Групата „Вагнер“.
А къде стои Близкият изток в тази ситуация? Не е изненада, че Сирия, заедно със Северна Корея, Беларус и Еритреа, подкрепиха инвазията на Русия. Президентът на Сирия Башар Асад разчита значително на Русия за неговото оцеляване, след като страната му рискува да бъде превзета от бойци на ИДИЛ през 2015 г. Но дори дългогодишни западни съюзници като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), въпреки че подкрепиха гласуването в ООН, са относително обрани в критиките си към Москва. Де факто престолонаследникът на ОАЕ принц Мохамед бин Зайед е в добри отношения с Владимир Путин - предишният му посланик в Москва е ходил на лов с него.
Не трябва да се забравя и че отношенията на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман с президента на САЩ Байдън са влошени. Двамата дори отказвали да разговарят по телефон помежду си. В края на 2018 г., когато световните лидери се събраха за среща на Г-20 в Буенос Айрес, те се отнесоха хладно със саудитския принц. Само Путин му подаде ръка. Това не е нещо, което принцът ще забрави бързо.
Срещата се проведе няколко седмици след като Западът обвини Мохамед бин Салман, че е поръчал зловещото убийство на саудитския журналист Джамал Хашоги.
Нищо от това не означава, че всички споменати страни активно подкрепят нахлуването на Русия, с изключение на Беларус. На срещата на ООН само пет държави гласуваха в полза на Москва, включително самата Русия. По многобройни причини Западът не може да приема, че останалата част от света споделя мнението му за Путин, нито за санкциите, нито за готовността на Запада открито да се противопостави на руската инвазия с все по-смъртоносни доставки на оръжие за Украйна.
Препечатваме текста от Би Би Си.