Изповедта на една вицешампионка на България по бокс

Първо искам да поздравява лично младата спортна надежда Елица ,която е възпитаник на ПГТ "Проф д-р Асен Златаров " с пожелание за много здраве и постоянство което се изисква в спорта да покорява все по-големи върхове и да не се отказва от мечтите си.Сигурна съм,че и в училище има нужната подкрепа от учителите,които винаги поощряват учениците си да се развиват в дадената област в които са добри. Много се радвам на такива млади и амбициозни деца.Има много спортисти от Кърджали на който им пожелавам също да не се отказват от спорта колкото и да им е трудно.Аз също съм бивша възпитаничка на Гимназията и всеки един от възпитателите са ме подкрепяли както и съучениците ми ,а най-вече моя класен ръководител Ваня Димитрова.Един уникален човек и учител. Дойдох от Спортното училище в Хасково тъй като бях оперирана и се наложи да спра със спорта за определен период от време срещнах едни истински приятели спортисти който и до днес си поддържаме приятелски отношения.Някой от нас вече сме и майки.Едно младо момиче се нуждае от подкрепа в такава крехка възраст и мотивация която съм сигурна ,че ще бъде дадена и на Елица от ръководството. Аз съм многократно медалистка от Републикански държавни първенства по бокс моят първи треньор е Стоян Узунов един добър човек който изгради много спортисти и силни личности който в последствие заминаха за София или се състезават за други отбори, които бях и аз самата.Бях десети клас когато заминах и се състезавах за ЦСКА София в последствие малко и борба в които съм се класирала на трето място за девойки в Горна Оряховица. Спомням си сутрешните кросове които изобщо не ги обичах,дългите уморителни тренировки и лишенията които се изискват за да влезеш в категория.Спомням си за първото ми състезание по бокс,когато пътувахме за Русе 2014 и по пътя доста си хапнахме със някой от съотборничките ми и когато пристигнахме бяхме по 1,800 килограма над категориите си и се наложи няколко часа да тичаме по стълбите и да скачаме на въжета докато ги свалим.Спомням си много весели моменти от състезанията и подготовките ни в различни градове.Ако някой имаше да сваля килограми спяхме един върху друг до сутринта.В спорта се изисква много търпение и много усилени тренировки и постоянство.Понякога е един грам талант а 99 % са тренировките.Виждала съм много случай на момчета или момичета който една атака или хватка си я правят и изпълняват отлично на състезания и стават шампиони а не са талантливи или гъвкави,но заради усилени тренировки успяват.Липсват ми много моментите съ съотборничките ми бяхме като едно семейство.Завърших гимназията с добри оценки и много отличия един от тях беше Спортист на випуск 2018г.,и много грамоти за издигане на престижа на Гимназията които благодаря отново за доверието и надеждата им в мен.Пожелавам на всички кърджалийски млади спортисти да не се отказват от целите си и да не напускат клуба в който са ако си добър няма значение къде си пак успяваш,Тъй като спортното обкръжение знаем ,че съдийството в България понякога е доста хладнокръвно което коства много на даден спортист.Много упоритост и работа в развитието си.

Янка Делчева,вицешампионка на България по бокс

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини