Само 10% от българите са категорични, че познават историята на българо-руските отношения. Останалите над 80% не се чувстват уверени в знанията си, а това създава благодатна почва за руската пропаганда и изкривяване на историческите факти.

Въпреки десетилетните усилия за обработване на общественото мнение в полза на Русия, не любовта, а страхът доминира – 42.2% от анкетираните определят руската политика към България като "користна" , 54.3% от запитаните се страхуват "много, малко и донякъде" от окупиране на България от Русия, 62.2 на сто се опасяват от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75.2% - от употреба на ядрено оръжие. Това до голяма степен обяснява склонността да се търси неутралитет, "снишаване" и избягване на категорични позиции по отношение на войната в Украйна.

Независимо че привържениците на членството ни в НАТО имат лек превес – 41.2% срещу 33.3 % против, мнозинството от българите - 50.3% очакват подкрепа от НАТО в случай на агресия срещу страната ни. Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в големите градове и тези с добри доходи, както и десните избиратели.

Това показва национално представително проучване на тема: "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия", направено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация "Работилница за граждански инициативи". То е направено по метода „лице в лице” сред 1002 пълнолетни граждани в периода 16 – 28 април 2022 г.

"Фондация "Работилница за граждански инициативи" инициира това проучване за отношението към войната в Украйна през призмата на познаването на българо-руските отношения от последните 150 години, за да се анализира до каква степен насажданата с години от руската пропаганда нагласа към Русия като освободител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност влияе пряко върху преценката на българите за войната", коментира Валери Панджаров, мениджър Проекти в организацията.

"Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна означава да бъдем въвлечени във военни действия, затова трябва да сме неутрални, са напълно несъстоятелни и плод на целенасочена руска пропаганда. Положителното, което виждаме в това проучване е, че въпреки всичко руската пропаганда не е толкова успешна, смята проф. Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната на България.

Повече от половината анкетирани познават българо-руските отношения от учебниците преди 90 година, което на практика означава, че знанията им са плод на съветската интерпретация на събитията. С оглед на факта, че и след 1990 г. учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от проучването ясно очертават необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни.

По отношение на два исторически факта отговорите са показателни – 61.1 % не знаят, че Русия се обявява срещу Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 41.5% от анкетираните твърдят, че Съветският съюз не е обявявал война на България, 37.6% си признават, че не знаят, че на 5.09.1944 г. СССР ни обявява война. 79,1% от запитаните нямат реална представа за този ключов момент от най-новата ни история.

Прави впечатление, че 76,8% от анкетираните никога не са били в Русия, което означава, че изграждането на образа ѝ в съзнанието на българите до голяма степен е опосредствано и трудно може да бъде определено като обективно лично мнение.

Във въпросите, свързани с войната в Украйна проличава ясна тенденция за поддържане на нисък профил както по отношение на действията на държавата, така и по отношение на украинските бежанци у нас. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните срещу 18.4% отрицателно. Отново има висок процент на нямащи отношение – 28%.

Стряскащо мнозинство от 73,5% не са и нямат намерение да помагат на бежанците. Този резултат би могъл да бъде коментиран от два аспекта – от една страна е темата за емпатията и проактивността на обществото ни изобщо при подобни хуманитарни кризи. И от друга – като резултат от умело манипулираните публикации в медиите и социалните мрежи за поведението на украинските бежанци у нас.

Въпреки че основен източник на информация си остават българските медии, руската пропаганда се разпространява необезпокоявана от руските медии – 13% от запитаните формират от тях отношението си към Русия, а 15,7% се информират за войната в Украйна.

Близо половината от българите смятат информацията в медиите за войната в Украйна за напълно или частично необективна. Най-убедени в достоверността на публикациите са хората в малките градове и с основно образование, както и поддръжниците на Украйна, сочи още допитването, което е проведено в периода 16-28 април сред 1002 пълнолетни.

Над 40 процента от тях не подкрепят нито една от двете страни в този военен конфликт. 32 на сто от симпаниите са на страната на Украйна, а 23% подкрепят Русия. Не могат да преценят над 3 процента.

Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на областните центрове, избирателите на БСП и ИТН. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30 години, столичаните, избирателите на ГЕРБ, ДБ и ПП. Индиферентната гледна точка доминира и е почти поравно разпределена сред социалните прослойки и електоралните
групи. Поне на декларативно ниво, избирателите на прокремълската партия "Възраждане" заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция.