Иван Генов откри нова изложба в галерия „Резонанс“, Пловдив. Приятели и колеги на градинския художник се събраха да видят новите му акварелни творби събрани под името „А ти не бе до мен“.
Иван Генов е роден в село Градина през 1959г. община Първомай. Учи в Художествената академия в класовете на акад. Светлин Русев и проф. Найден Петков.
От 2011г . е създател и ръководител на студио Хомо Луденс – с. Градина, което след пандемичните ограничения, тази година ще възстанови дейността си.
Има редица самостоятелни и колективни изложби.
Представените „А ти не бе до мен“ изображения са забележителни с техниката на рисуване и структурата на материала върху, който са положени, а въздействието им зависи от креативността на креативността на зрителя.
„Елате да видите изложбата!- каза художникът - Това мога да кажа на хората. Нямам какво друго да кажа. Това заглавие на изложбата дойде само, защото това беше състоянието, в което бях тогава. Дори спорихме с галеристката Антония Димитрова, да остане ли името заради това отрицание, но реших да не променяме нищо.
Изложбата беше открита от големия изкуствовед Красимир Линков. Специално за Parvomai.NET той сподели: Иван Генов за пореден път показва едно изкуство, което е дълбоко лично и „лично“ не е точната дума. То е разтърсващо, разкъсващо... Той ни насочва към една тема, която е общочовешка; тема, която е една от основаните теми в историята на изкуството и дори в историята на човечеството. Темата за гледната точка на мъжа и гледната точка на жената. Най-лесно е да се каже: „Тук има еротика“, но еротиката тук се превръща във философия. И то различните гледни точки по различен начин интерпретират тази философия и както един мъж превръща женското тяло в силует, а мъжкото тяло в един символ. Този символ е толкова интимно показан, защото го виждаме изразен с една линия с пестелив цвят върху една измачкана хартия. Т.е. идеалните отношения не се развиват върху идеална основа и това всеки по различен начин го изживява.Това е начинът на Иван и той успява да ни го сподели много откровено и много лично. Мисля, че всеки който влиза в тази зала се среща с Иван задочно чрез неговите работи. Това не е някакъв инцидент, всички които познават творчеството на Иван Генов знаят, че това е една линия, която той следа в творческия си път. Една линия, която никак не е лесна, защото когато си откровен си уязвим. А той е откровен в целия си творчески път и дотолкова откровен, че понякога нещата се връщат обратно не със знак на благодарност, а със знак на страдание и знак на лишаване. Не случайно изложбата е наречена „Ти не бе до мен“. Тук можем да разсъждаваме философски: ние наистина ли сме един до друг или само имитираме. Наистина ли имаме нужда да бъдем един до друг или само си представяме, че искаме да бъдем един до друг. Всеки може да мисли. Когато една такава изложба носи такъв потенциал това е изложбата на големия художник. Това е изложбата на художника, който може да не е в момента на върха на вълната и да се харесва масово, но който се върне назад в изкуството ще види, че голямото изкуство се прави от страдащия човек.
Теодора Кирякова
