Наближава 24 май - датата, на която честваме Деня на българската писменост, просвета и култура и на славянската книжовност. 24 май е официален празник на България, който през 2020 г. е преименуван на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Трябва ли на тази дата обаче да се чества националният празник на България вместо на 3 март? В последно време се появиха много дебати по въпроса дали 3 март е подходящата дата, а всяка година се разгарят ожесточени спорове „за“ и „против“. Мнозина са привърженици на идеята за обявяване на 24 май за национален празник, тъй като тази дата обединява нацията, а именно това е смисълът на националния празник на една страна. Това ли е най-достойната дата обаче, на която да се отбелязва националният празник на България?
Нека направим бърз прочит на историята, като съпоставим събитията и фактите около двете дати. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Този договор обаче е прелиминарен (предварителен, а не окончателен), той очертава границите свободното, макар и васално на Портата, княжество България. Въпреки прокламираните благородни намерения, Русия води война с Османската империя не толкова за да спаси българите от 500-годишното робство, нейните истински намерения са разширяване на руското влияние и стремеж към Проливите. Това е и мечтата на Екатерина Велика – овладяване на Проливите. С честването на датата 3 март, ние отдаваме почит на Русия, защото независимо от нейните истински намерения, крайният резултат от войната е реалното освобождение на България. След Освобождението на България Руската империя придобива почти пълно влияние не само в Княжество България, но и в Източна Румелия. В първите години след Освобождението се сбъдват опасенията на западните Велики сили, че „голяма България ще е малка Русия“, а българите постепенно осъзнават горчивите думи на Петко Славейков по адрес на Русия: „Не ти щем ни меда, ни жилото“.
Така 3 март става повод за поредното разделение на българите, особено драматично на фона на последните събития около войната в Украйна. Русофилски настроените българи, а те не са малко, отново изразяват бурно благодарността си към Русия, а някои дори я поставят над българските национални интереси. Други пък посочват мрачната роля на руската имперска политика в България, изразявана впрочем и от големите български борци за свобода – Левски, Ботев, Раковски, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов. Която и от двете тези да подкрепя човек, резултатът е категоричен – ожесточен разлом на обществото по повод 3 март.
За разлика от тази дата 24 май е еднозначно приеман като едно от най-великите световни достижения на България . За първи път най-вероятно се е чествал на 22 май през 1813 г. Празникът на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност започва да се отбелязва на 24 май през 1916 г. по Григорианския календар.
Както всички знаем, през 855 г. братята Кирил и Методий създават глаголицата във византийския манастир Полихрон. По-късно първата българска азбука е опростена от Климент Охридски и е именувана кирилица, на името на Константин-Кирил Философ. Така се създава българската писменост, която е най-значимото, успешно и трайно дело в хилядолетната история на България. Културата и просветата са най-силното оръжие, което една нация притежава. Много велики древни цивилизации не са успели да се запазят и не е останало почти нищо от тяхната култура, защото не са имали писменост. Българската нация има повод да се гордее, че е дала писменост на славянските народи. Словото е съхранявало българския народ през вековете дори и в тъмните времена под османско владичество. Българският език преминава през нелеки моменти от историята. Много често той е ставал жертва на хули и ругания, но въпреки това красотата на българското слово побеждава всички опити за опетняване на българския език и дава на историята големите български поети и писатели.
На 24 май ние отдаваме почит на великото дело на светите братя, на създаването на българската азбука, без която българската нация нямаше да съществува днес. Точно заради това можем да твърдим, че датата 24 май е най-достойната, на която трябва да отбелязваме националния празник на България. Дата, която истински ни обединява, за разлика от многобройните поводи за разделение и противопоставяне в обществото ни.
Ралица Димитрова,
Клуб „Млад журналист“ при Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково
