Руската армия видимо се е активизирала в Донбас. Тя нанася удари в много посоки, щурмува населени места едно след друго и все по-често успява да ги превземе, а докладите от украинския генерален щаб стават все по-тревожни. В резултат на настъплението на руските войски украинските части край Северодонецк и Лисичанск са заплашени от обкръжение, съобщава BBC.

В северната част на Донецка област е започнало нападение срещу град Лиман, като половината от града е окупиран от руски части, каза тази вечер ръководителят на самопровъзгласилата се ДНР Денис Пушилин. Съобщения за настъпление към Лиман са получени и предишния ден.

Сутринта стана ясно, че руски войски и силите на "народната милиция" на ДНР са окупирали град Светлодарск и са издигнали руското знаме над сградата на местната администрация. Свитлодарск, с предвоенно население от 11 000 души, се намира в Бахмуцкия район, на 28 км югоизточно от областния център.

Британското разузнаване съобщи в сутрешния си брифинг, че руските части бавно напредват, като целта е да обкръжат Северодонецк и Лисичанск. Според него между северния и южния фронт има само около 25 километра.

За заплахата за Северодонецк и Лисичанск съобщава и украинският генерален щаб: по негова информация противникът се готви да форсира река Северски Донец на изток, като е вкарал ракетна и артилерийска техника.

На юг руските части напредват към Бахмут и вече са достигнали пътя, свързващ града със Северодонецк. Той се използва за снабдяване на украинските сили в Северодонецк и Лисичанск.

Какво се случва в Донбас?

Руската армия се опитва да обкръжи украинските бранители. Съдейки по фронтовата линия и съобщенията за боеве, доскоро Русия се опитваше да образува своеобразен двоен пръстен на обкръжение. Фронтовата линия там е извита в дъга, която първо минава от Изюм на изток покрай Ямпол, след това завива на юг близо до Рубижне, заобикаля Северодонецк и Лисичанск, а после се насочва на югозапад през Попасна и Горловка към Донецк.

Две от тях - близо до Изюм на юг и близо до Хорловка на северозапад - са насочени към Краматорск, основен промишлен център на Донбас. Те показват, че руските командири поне са имали план да се опитат да обкръжат голяма група от украинските сили.

Напоследък обаче съобщения за сражения идват и от други два малки аванпоста - в районите на Ямпол в северната част на полуострова и Попасна в южната. Те са насочени към два големи града, през които минават главни пътища: на север настъплението е към Славянск през Ямбол, а от Попасна - към Бахмут. Тези два града са свързани с магистрала M03. По данни на Генералния щаб на Украйна от 23 май руските войски се опитват да пробият към Бахмут, но засега безуспешно.

От северната страна, където според украинския генерален щаб Русия е подготвяла настъпление към Ямпол и Северск и където войските ще трябва да пресекат река Северски Донец, по последни данни няма настъпление на войски. Реката минава между тези два града. Не могат да се очертаят ясни линии, по които руските сили да се придвижват по краищата на хребета, поради доста бавното темпо, променящите се посоки и ниската интензивност на настъплението.

Друго направление, в което руските сили се опитват да напреднат, е районът на Северодонецк и Лисичанск. Тези две селища всъщност са един град. И това е крайната точка в дъгата на Донбас. Руските сили продължават настъплението си там и това усилие на югозапад би трябвало да изтласка украинските части.

Въпреки това настъплението на руските войски не може да се нарече успешно и бързо. Трудности има и с пресичането на Северски Донец, където преди това руските войски са загубили голям брой хора и техника при опит да преминат.

Какво може да направи украинската армия?

В сегашната ситуация украинските въоръжени сили имат две основни възможности. Първата е да се изоставят Северодонецк и Лисичанск и да се оттеглят с ариергардни боеве на югозапад, като укрепят отбраната на линията Верхнякаменка-Бахмут.

Това би довело до загубата на последните големи населени места в Луганска област, но би запазило силната група бранители, която сега е заета от отбраната на Северодонецк и Лисичанск, и би спряло или поне забавило напредването на руските войски, настъпващи от плацдарма в Попасна, коментира BBC.

Вторият вариант е да се опитат да противодействат на настъпващите руски части чрез включването на резерви в битката. Украйна разполага с тях, но досега се е опитва, ако е възможно, да не ги хвърля в боя веднага, а да извършва постепенна планирана ротация с частите на фронтовата линия.

Този вариант е опасен, защото ако руското настъпление не бъде спряно, украинската армия може да остане без резерви и да обрече воюващите в Северодонецко-Лисичанската дъга на обкръжение. Освен това прекомерната концентрация на войски в съвременната война крие сериозни рискове - руската армия все още разполага с достатъчно огнева мощ.

Третият вариант е да продължи да защитава Северодонецк и Лисичанка, като ги превърне в градове-крепости въпреки настъплението на руските войски. Но подобен ход има смисъл само ако украинското командване е уверено, че ще успее да деблокира обсадените си части в най-близко бъдеще.

Каква е причината за успеха на руските сили?

След като претърпя поредица от неуспехи в първата фаза на войната, руският генерален щаб изостави "наполеоновите" си планове за бързо превземане на големи градове и обширни територии и се съсредоточава върху по-прагматични цели. За основна беше избрана окупацията на цялата територия на Луганска и Донецка област.

Вярно е, че това разбиране не дойде веднага - отначало имаше план за обкръжаване на цялата украинска армия в Донбас, след това на половината, но след безплодни опити да се пробие украинската отбрана целите се стесниха още повече.

Но именно тази стратегия - планирано настъпление на сравнително малък участък от фронта - дава на руската армия възможност да реализира предимството си в жива сила и оборудване. Благодарение на численото си превъзходство руските части могат да атакуват противника по цялата линия на съприкосновение, което затруднява прехвърлянето на сили и техника от един район в друг и предприемането на контранастъпление.

Настъплението в широк фронт, а не в бронирани клинове, както беше в началото на войната, позволява надежден контрол над окупираните територии, улеснява логистиката и защитава тила. Докато през първия месец на руската инвазия украинските диверсионни и разузнавателни групи разбиваха един по един конвоите за снабдяване, оставяйки батальонно-тактическите групи, които пробиваха, без гориво и боеприпаси, тази тактика вече не работи.

Бавно и с тежки бойни действия, вкопавайки се в украинската отбрана, руските сили успяват да създадат заплаха от малки "котли" в съседните райони, принуждавайки украинската армия да се изтегли от добре укрепените позиции и да заеме нови.

До определен момент това положение на нещата като цяло устройва украинското командване - настъпващите войски срещат упорита съпротива и понасят тежки загуби, територията, отстъпена на противника, е незначителна и не променя съществено ситуацията на бойното поле, спечелено е време за превъоръжаване на армията и натрупване на резерви.

Но сега положението на украинските сили в източната част на страната изглежда трудно. С напредването на руската армия северният донецки провлак става уязвим, а там са съсредоточени много боеспособни части на ВСУ, които Украйна не може да рискува. Тревожна ситуация за украинската армия се очертава и в района на Лиман, западно от Северодонецк, и на южния фланг край Светлодарск - там също има заплахи за обкръжаване.

Ясно е, че в близко бъдеще украинският генерален щаб ще вземе сериозни решения, в резултат на които картата на бойните действия в Северодонецкото направление ще претърпи значителни промени.