Интересна, много любопитна и полезна среща, с подробности за актьорската професия и информация от първо лице за кандидатстването, подготовката, учебния процес и възможностите за реализация в сферата на сценичните изкуства в Исландия, се проведе днес на сцената на театъра в Хасково. За всичко това в откровен разговор с млади хора от града сподели Ханес Оли Агустсон. Той е актьор е и програмен директор в отдела за сценично изкуство на Исландската академия на изкуствата.
Започва да учи актьорско майсторство в Академията, която е единственото професионално училище за театър в Исландия, когато е на 21 години и след като два пъти преди това го отхвърлят на приема. В Исландия кандидатстват около 100-200 души за 8 студентски места за актьори. Във времето преди да успее при третото си явяване учи литература и се занимава аматьорски с театър.
„Няма лоша практика. Два пъти бях отхвърлен и бях на ръба да се откажа. Но всъщност важното е да не се отказваш и да си последователен, съсредоточен в това, което искаш да постигнеш. И аз съм пример-днес преподавам в училището, в което преди години бях отхвърлен. И си давам сметка колко е отговорно и каква болка причинявам, когато аз трябва да кажа сега „не“ на някого. Затова съм много внимателен в тази ситуация“, сподели откровено пред аудиторията си Ханес Агустсон.
Година след като завършва почти няма работа като актьор, но това се променя с едно телефонно обаждане, в което му предлагат мака роля във филм. Колелото се завърта и година по-късно вече играе на сцената на Националния театър. А днес, освен че продължава да играе в театъра и да снима, е продуцент на постановки и филми. Един от най-успешните проекти, от който е чест е „Eurovision“, с участието в главните роли на Уил Фарел и Рейчъл МакАдамс.
Филмовата индустрия се разраства в Исландия и това е така заради данъчните облекчения, които получават компаниите, снимащи тук, разясни Агустсон. В страната му обаче почни няма ситуация, в която роля да бъде поверена на непрофесионален актьор, освен ако не е специфична и не касае например някои известен певец.
Театрите и кината в родината му са пълни, тийнейджърите изграждат все по-добра театрална култура, разказа още преподавателят и обясни, че това е процес, който се формира през последните 20-тина години. Следствие е на държавната политика изкуството, в това число и театралното, да е все по-силно е застъпено като част от образователния процес в училищата.
На въпроса дали му се е случвало да играе роля и в живота, за да излезе успешно от някаква ситуация, Ханес Агустсон отговори: Разбира се, но в смисъл на това, че покрай работата си актьорите ставаме нещо като експерти по отношение на човешкото поведение, научаваме се да четем между редовете в дадените ситуации и затова понякога ни е по-лесно да се справяме с тях.
А за бляскавата страна на актьорската професия, която хората виждат при популярните лица от екрана и на сцената, обясни пред младите, че всъщност в голяма степен е мит. Професията е тежка, изисква много отдаденост, чести пътувания и изяжда много от личното време. Мит е и схващането, което обикновено витае в обществото, че актьорите са много разкрепостени и контактни хора. „Всъщност много от нас са доста срамежливи и интровертни като типаж. И това е така, защото работата ни на сцената и на снимачната площадка изисква да сме отворени към публиката, така че в лични живот това се компенсира“.
За актьорския си път сподели, че има роли, които е отказвал и това се е случило най вече заради лошо написан сценарий. На въпрос какво би предпочел да играе -злодей или герой, категорично отговаря „злодей“, понеже смята, че тези образи са многопластови.
За да си успешен актьор трябва да бъдеш преди всичко любопитен към средата около теб, защото не знаеш коя ще е следващата ти роля роля и кое от наблюденията ти би ти било полезно, сподели още Ханес Агустсон. За него талантът е важен, но само с него не можеш да стигнеш далеч.
“ Талантът е като зрънце, което трябва да се полива и отглежда, затова положеният труд трябва да е голям. Трябва да гориш в това, което правиш. Без огън, талантът няма да те заведе до никъде“.
Срещата с Ханес Оли Агустсон в театъра днес бе първата от двете предвидени за кариерно ориентиране в рамките на театралния фестивал „Сцена на края на града“, който се осъществява с финансиране по програмата на Европейското икономическо пространство „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”. По него партньори са Драматично-куклен театър "Иван Димов", Алианс за регионално сътрудничество и развитие – България и FRUMLITIR EHF – Исландия.
Втората среща е през утрешния ден, в 16 часа отново в ДКТ “Иван Димов“. В нея към Ханес Оли Агустсон като ментори ще се присъединят и представителите на българските театрални ВУЗ-ове: Людмила Стоин, асистент на проф. Здравко Митков от НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, д-р Биляна Дилкова от Югозападен университет “Неофит Рилски” и Георги Новаков от Театрален колеж “Любен Гройс”.
Красимира Славова
